Бавно идваш изсред гъсталак и бризове,
дъждът едва прикрепя твоя образ
и може като простичко листо да капне,
ако, жестоко, слънцето примирието му разкъса.
Когато се обърнеш към произхода и името си,
когато да си отпочиваш вече не е нужно,
защото няма нищо в нямата привичка,
вземи наслуки някоя красива притаена перуника.
Изглежда сякаш се превзема с нас и любовта,
с величие телата озарява
само с едничка фибра от влюбена кожа.

върни се | съдържание | продължи