Запечатана е къщата, която милва зимата,
където поетът като просветлено влечуго
си пише хороскопа по горските цветя,
пиейки светлината, плъзгаща се по земята.
Там бавно чезне тигърът,
додето подражава нежно жалене дъждът,
подобно чист овес, премилан от върбата.
Поетът в самота далечния си глас оставя,
прилепнал о дървото, възпрепятстващо смъртта му,
жадуване да бъде камък или счупена мандолина,
блато на юг в един сглъхнал свят.

върни се | съдържание | продължи