Сцената се осветява. Палубата на кораба. Ясно се очертава само огромното платно. Под него едва се забелязват мореплавателите. Пръснати по различни места, те са застинали в пози на хора, които играят чилийския народен танц куека. Четците излизат напред под силната светлина на авансцената и произнасят словата на следващия Хор. Докато те говорят, върху платното, както в китайския театър на сенките, се проектират два силуета, които мълчаливо играят една куека, символизираща срещата на любовта на Тереса и Хоакин.
ХОР
Но по пътя в морето, под безкрайната шир на
небето,
любовта посети Муриета, срещна той две очи от
маслина,
тръпка в него премина, тръпка мина в двамина и
и не знаят те вече къде са.
Любовта му се казва Тереса. Не познава той
селянка друга
нито в Севера, нито във Юга, да обича със обич
такава
и кръвта му запява, и е мека дланта му корава,
и ето,
разбра Муриета, че е Тя любовта му голяма. И
дали предусеща, че няма
да може смъртта да измами, че вече куршумът го
чака отсреща, дали предусеща,
но той моли любимата своя на кораба още жена
да му стане.
И сред синята морска пустиня тежка сватба
разля лудо вино,
емигрантите пият и пеят в забрава - ах, била ли
е сватба такава!
Но защо ли тогава плачът на вълните поглъща
тази радостна хорска гълчава?
Той върви си от века, глух и сляп е човека, от
радост обхванат,
и не знае, че вече там, не много далече, чистят
дуло за смъртната рана.
Палубата се осветява. Нощ. Небето е тъмно. Китайските сенки са изчезнали от платното. Застиналите мореплаватели оживяват и ръкопляскат за куеката. Виждат се гирлянди, украшения от цветна хартия, цветя, чаши, бутилки. Чува се настройване на китари.
ГЛАСОВЕ
Още една куека!
ГЛАС
Ей, хора, да спим!
ДРУГ ГЛАС
Младоженците вече си легнаха!
ДРУГ ГЛАС
Да иг погледнем през ключалката!
ГЛАСОВЕ
Куека!
ДРУГ ГЛАС
Да поиграем куека, братя!
ДРУГ ГЛАС
Хайде!
Сред общата глъчка мъжете внезапно запяват Мъжката песен. Настъпва невъобразимо буйство. Това не е само пиянство, но и открито предизвикателство към смъртта. Уплашени, жените се загръщат в черните си шалове-наметала и се оттеглят в дъното на сцената.
МЪЖКА ПЕСЕН
За Калифорния, сеньори,
заминавам аз,
усмихне ли ми се късмета,
ще дам и на вас,
а срещне ли ме смърт, помнете,
чилиец съм аз.
Чилиец съм аз, смелчага,
в мен бие сърце от мед,
с камата си аз помагам
на всеки беден и клет.
А враговете да знаят,
те питото ще платят,
няма вечно да копая,
те пък - вечно да ядат!
Аз ще разровя земята
с върха на мойта кама,
калифорнийско злато
ще сложа в мойта торба.
А който ще - нека бяга,
е-хей, зад него море,
щом в боя той не помага,
чилиец храбър не е.
Поврага, сам нека бяга
в това безкрайно море!
За Калифорния, сеньори,
и т. н.
Силна светкавица прекъсва буйството на мъжете, които застиват по местата си. По време на Мъжката песен жените бавно излизат напред от двете страни на сцената и завиват, така че застават с гръб към публиката. Когато блясва светкавицата, те рязко се извръщат към зрителите и произнасят следващия Женски хор, ту общо, ту на групи, ту с отделни гласове, а в това време удари на тимпан подчертават ритъма.
ЖЕНСКИ ХОР
Къде ли се скитам сред вечния стон на вълните,
съмнения скрити отнемат ми сетните сили,
сърцето ридае, защото изчезват в безкрая
снегът и лозята, брегът и ляната на Чили.
Любимият каза, че трябва да тръгнем за злато
и аз ще го следвам в море и по суша, през пек и
през бури, не крия,
за него оставих ранената майка, баща си в
земята,
и двора с цветята, и родната къща, и моята
свидна река Бѝо-Бѝо.
Ах, черни предчувствия шепнат, че връщане няма,
че няма отново да видим чилийското лято и
тъмното злато в нивята,
а днешните златни миражи са лоша измама
и златото, дето го дирим, е вражеско злато,
търчим прокълнати
след него на път,
но златото, братя,
изпраща ни смърт.
Жените се оттеглят, а мъжете отново започват своето буйство и отново изпяват строфата „За Калифорния, сеньори...“. В края на припева - шумни ръкопляскания и смехове, които биват прекъснати от
ГЛАСЪТ НА ПОЕТА
Ш-ш-т, тихо, момчета, небето, звездите и месецът
бледен
ви молят медено да помълчите през месеца меден.
Мъжете се оттеглят на пръсти, поставили пръст на устните си в знак на мълчание. На сцената всички светлини намаляват. Дълбоко небе. Звездна нощ. Сноп светлина осветява Трите пръста и Рейес, които са се подредили на парапета на палубата, гледат към хоризонта и разговарят. Виждат се само лицата им.
ДИАЛОГ МЕЖДУ ТРИТЕ ПРЪСТА И РЕЙЕС
РЕЙЕС
В митницата умирах от скука, тук пък ми се гади.
Много вода, много нещо! Отгоре на всичко и тази
сватба на Муриета с Тереса. Вие как си я обяснявате,
сеньор Три пръста? Не ви ли се струва, че е
малко прибързана?
ТРИТЕ ПРЪСТА
Работата е там, приятелю Рейес, че вие сте си от
бавните, а пък Муриета от бързите и славните.
Хареса момичето и хайде в каютата. Цуни-гуни,
сватби-матби, всичко оправиха. И сега не си
губят времето като нас.
РЕЙЕС
Отпред вода, отзад вода, отляво вода, отдясно вода,
под нас пак вода. И никъде не се вижад бряг.
В митницата поне беше сухо. Ще се върна във
Валпараѝсо.
ТРИТЕ ПРЪСТА
Бледен сте като митническа декларация. И винаги
сте си бил такъв. Хайде, не се обиждайте, сеньор
Рейес. Ако скочите във водата, няма да отидете далеч.
Най-много в устата на някоя акула. Човек
живее на въздух, дон Рейес, а не под водата.
Уверявам ви, че там долу ще се чувствувате по-зле.
Пък м морето няма и злато.
РЕЙЕС
Вие откъде сте, Три пръста?
ТРИТЕ ПРЪСТА
Имам чест: северняк, от Копиапо̀. Миньор. Там,
в родната земя, там двата ми пръста останаха в
пръстта. По дяволите! И с един да остана, пак ще
мога да натискам спусъка.
РЕЙЕС
Какъв спусък! Защо ме плашите, приятелю?
ТРИТЕ ПРЪСТА
Да ви плаша? Та вие по начало сте изплашен.
РЕЙЕС
Мислите ли, че е възможно да има... пукотевица?
ТРИТЕ ПРЪСТА
Там, където има злато, винаги има и пукотевица,
скъпи сеньоре. Заедно ще сърбаме попарата. Никой
не ви пита харесва ли ви, или не.
РЕЙЕС
Разкажете ми нещо за Муриета. Добре ли го познавате?
ТРИТЕ ПРЪСТА
Зная го от мъничък. Ето какво ще ви кажа: той е
родѐн за водач. Прав е като пръчка на знаме. Но
внимавайте с него. Не може да търпи хитруванията.
Такъв се е родил, нетърпим. Аз съм му като
бащица, по-препатил човек от него. Където отиде,
и аз съм там. Заедно делим сиромашкия хляб,
кучешкия живот на бедняците. Но не се оплаквам.
В мината ние сме свикнали. Затова пък, когато открием
руда, сякаш откриваме нова звезда!
РЕЙЕС
Не преувеличавайте, скъпи сеньоре, тук долу няма звезди.
ТРИТЕ ПРЪСТА
Погледнете нагоре. Блестят, блестят, сякаш се
прощават с нас. Чилийски звезди. Най-красивите.
Като ясмини. Там на север, в пампата, по планините,
нощта е по-тъмна и звездите са по-едри. Нощем
понякога се плашех. Струваше ми се, че ако се
надигна от възглавницата, ще ги ударя с глават си
и те ще изпопадат върху нашата бедност. Колко
ли ги има?
РЕЙЕС
Поне тук долу няма нито една.
ТРИТЕ ПРЪСТА
Има, приятелю, има, само че човек трябва да ги
завладее. Ако не знае как, ще се научи. А казват,
че там горе някои светят за нас. Вижте онази, която
постоянно трепери, тя сигурно е вашата. А тази тук,
червената, е моята.
РЕЙЕС
А на Муриета?
ТРИТЕ ПРЪСТА
Най-горещата, тази в каютата, в леглото му.
На сцената светлината постепенно угасва и звездите започват да нарастват, докато се превърнат в огромни цветя от светлина. Вижда се само
едно светещо кръгло прозорче на каюта, откъдето излизат Гласът на Хоакин Муриета и Гласът на Тереса Муриета. Шум на море.
ЛЮБОВЕН ДИАЛОГ
ГЛАСЪТ НА МУРИЕТА
Това, което взех от теб, беше мое,
давам ти на тебе мойта свобода,
в живота богатство не зная какво е,
но имам две здрави ръце и кама.
Вървях напосоки и бях непокорен,
но срещнах те, моя мечта и любов,
разбрах, че за мен си и смисъл, и корен,
че без тебе бил съм надменно-суров.
ГЛАСЪТ НА ТЕРЕСА
Аз съм селянка и от моята нива
до тебе отведе ме стръмният път.
Твоя съм цялата, докато съм жива,
умра ли, давам ти и моята смърт.
ГЛАСЪТ НА МУРИЕТА
Твоите ръце са два дивиш шибоя
от Карампанге и през твойта уста
ме викат на пампите мраза и зноя,
чрез тебе докосвам на Чили пръстта.
Ела и легни ти отново до мене
и приласкай ме като бистра вода,
тялото ми нека от тебе да вземе
тръпчивия дъх на дърво и роса.
ГЛАСЪТ НА ТЕРЕСА
Дали любовта не разделя сърцата?
В целувката гасне ли нашият зов?
ГЛАСЪТ НА МУРИЕТА
Щом гроздът не знае какво е лозата,
как аз да ти кажа какво е любов!
В Ранкагуа спах сред жита изкласили,
в Мелипиля ходих, на горите гост,
от пръстта, водата черпя свойте сили,
като тях съм искрен, като тях съм прост.
Затова без важна и сложна наука,
видях те, обикнах те, вечно съм твой,
сега ти за мен си и скръб, и сполука,
и лудост, и разум, буря и покой.
Сега аз жадувам да открия злато
и с него да вдигна висока стена,
за да те предпазвам винаги, когато
врагове нападнат твойта красота.
ГЛАСЪТ НА ТЕРЕСА
На твоята смелост стената ме брани
и твоята нежност за мен е покров,
стига ми златото на твоите длани,
чуй на душата ми най-чистия зов:
ти не се страхувай от чужди закани,
докато съм силна с твоята любов.
ГЛАСЪТ НА МУРИЕТА
Обичам да слушам гласа ти, любима,
във него ромолят планински води.
Целувам те, скъпа, и в мене по-зрима
изплува страната на мойте деди.
Аз любя земята, когато те любя.
ГЛАСЪТ НА ТЕРЕСА
Ще видим ли някога нашта родина?
ГЛАСЪТ НА МУРИЕТА
Без златото, аз и родината губя.
Тишина. В мрака продължава да свети прозорчето на каютата на Муриета. Понася се песен. Хорът не се вижда.
Това е същата Мъжка песен, която ние вече сме чули. Сега обаче Хорът изпява само една строфа с припева.
ХОР
За Калифорния, сеньори,
заминавам аз,
усмихне ли ми се късмета,
ще дам и на вас,
а срещне ли ме смърт, помнете,
чилиец съм аз.
За Калифорния, сеньори,
заминавам аз.
![Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]](../../../../img/litclub3.gif)