Пабло Неруда

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | нобелисти

 

 

ИЗ „СТО СОНЕТА ЗА ЛЮБОВТА“

 

Пабло Неруда

 

Превод от испански: Александър Муратов, Атанас Далчев

 

 

LVI.

 

 

Не те обичам аз, защото те обичам много,
от толкоз много обич обичта ми секва сякаш
и те очаквам аз, когато никак те не чакам,
и преминава моето сърце от студ във огън.

 

Обичам те, защото тебе аз обичам само,
и те боготворя, макар и да те ненавиждам;
като слепец да те обичам аз, без да те виждам,
това на мойта обич е мерилото голямо.

 

И може би на зимата сиянието бяло
със своите лъчи сърцето ми пронизва цяло
и ми открадва ключовете златни на покоя.

 

Във тая повест горестна умирам аз едничък
и ще умра от обич сам, защото те обичам,
защото те обичам с кръв и огън, обич моя.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 11. декември 2019 г.
Публикация в кн. „Латиноамериканска поезия“, пр. Ал. Муратов, Ат. Далчев, Изд. „Народна култура“, С., 1968 г.
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]