На Хусто Наваро и Хуан де Локса

І

Пречистен диамант, капризно фенерче,
сладко изобилие от захар?
Сняг без календар,
мандало на въздуха,
отделна бенка?
Не. Коляното й е,
слизаща от таксито, бавно.

ІІ

Ненавиждам точното отражение на ръкавица от операционна
на непромокаемия ти шлифер в пек. Междувременно, вървиш.
Ако е вярно, че една уста изисква своя стратегия,
аз съм тъмната страна на плана, необходимия
запас неувереност при всяка анестезия.

ІІІ

Поглъщаш един сладолед
с леката страст на целувката.
Ще започнеш ли да ме обичаш сега
или поне да се преструваш, че ме презираш,
my sin, my soul^*,
Лолита,
моята мента и моят орех цялата?
Пъпката на езика ми става потръпване
като те произнасям,
пъстроцветно бръмбарче в моя живот,
нацапала си си връхчето на ботуша,
какво ще направиш, my girl^**, сега,
освен да запалиш цигара.

ІV

Игра с невидимо въже, обсипано със звънчета,
твоят смях до-ре-ми-фа ще подскочи:
ако не лъже пясъчният часовник на вечерта,
ще си отидеш без мене в твоя си свят
на пумпали, които никой не е спрял,
и неначенати тестета карти.
Не е ли вярно, че порокът ми с ягодови скули
е като асото каро
току да спечели партията?

V

Полата й приличаше на малко знаме,
развяно на два пъти
на тръгване.
Остави ухание - my charming little beast^*** -
на дъжд над парк
в Ню Орлеанс. Каза ми:
имаш ли една монета? Похарчих си всичко
и ме чака един приятел в бърлогата си.
Винаги има една Лолита в паметта,
червейки си разсеяно устните,
седнала в градината.

----------------

^* Мой грях, моя душа (англ.). - Б. пр.
^** Мое момиче (англ.). - Б. пр.
^*** Мое чаровно зверче (англ.). - Б. пр.

върни се | съдържание | продължи