Постмодерното се е превърнало в прадревно.
Всичко мина. „Много двайсти век си“,
казва ми момичето от 2004.

Отговарям й, че не: аз съм по-изостанал.
В тягостното ми възземане по бяга на годините
вече съм разбит и с изплезен език
и още не съм стигнал до деветнадесетия етаж,
където ме очаква,
с твърда яка и бомбе и верижка на джобен часовник

нашият господин 1904.

върни се | съдържание | продължи