Черна лястовичке, върнала си се -
но не на неговите балкони.

За нас, най-мимолетните от всички,
всяко нещо по веднъж.

Нищо повече. Никога повече.
И ние също никога отново.

Правим каквото правим, все ще бъдем
в положението на отиващия си.

Така живеем винаги: сбогувайки се.

---

^* Густаво Адолфо Бекер, рима LIII (номер 38 в Книга на врабчетата).
Райнер Мария Рилке, Дуински елегии VІІІ и ІХ

върни се | съдържание | продължи