Отивайки си от перуанските води, сарделата доведе
до криза риболовната индустрия и предизвика в градовете
по крайбрежието наществието на гладни морски птици.
ЕКСЕЛСИОР, 1972
Цялата нощ чувам крилатият шум да се срутва
и, като в стихотворение на Сиснерос,
албатроси, корморани и пеликани
умират от глад насред центъра на Лима,
измъчени по бодлеровски.
Тук по тези улици от мизерия
(тъй подобно на Мексико),
Сесар Валехо е вървял, разпускал, бълнувал
и написал някои стихове.
Сега наистина го имитират, благоговеят пред него
и е „гордост за континента“.
Приживе го тъпкаха, оплюваха,
убиха го от глад и от тъга.
Каза Сернуда, че никоя страна
не е понасяла живите си поети.
Но така е добре:
Не е ли по-лоша съдба
да си Националният Поет,
когото всички поздравяват на улицата?
върни се | съдържание | продължи
|