Да се помолим за новите поколения,
отегчени от скука и разочарования;
с тях ще потънем в нощта...
Амадо Нерво, Да се помолим (1898) ¹

В Рим онзи поет ми казваше:
- Не знаеш колко ме натъжава да те видя
да пишеш мимолетна проза във вестници.

Прорасли са храсталаци във форума. Вятърът
напудря с прах полена.

Под силното слънце от мрамор Рим преминава
от охрата към жълтото, сепията, бронза.

Всичко постепенно отмалява навсякъде.
Пропуква се нашата епоха. Лято е
и не може да се върви из Рим.

Толкова величие поробено. Атакуват
автомобилите хора и градове.
Центурии и фаланги и легиони,
снаряди или ковчези, железария,
руини, които ще бъдат руини.

Смъртоносен въздух прояжда статуите.
Варварство са сега боклуците:
пластмаси и бутилки и тенекета.
Кръг на консумацията: изобилието
се измерва с пороя от отпадъците му.
Но има треви, семена сред мраморите.

Жега е. Продължаваме да вървим.
Не искам да отговоря, нито да се запитам
дали нещо написано днес ще остави следи
по-дълбоки от чиреп за еднократна употреба
или една пластмасова опаковка, захвърлена
във водите на Тибър.

Навярно нашите стихове ще траят толкова,
колкото един модел Форд 69 –
и много по-малко, отколкото Фолксвагена.

---

¹ Хуан Крисостомо Руис де Нерво,
познат като Амадо Нерво (Тепик, Найарит,
Мексико, 1870 – Монтевидео,
Уругвай, 1919) е сред най-значимите
мексикански поети на 19 век,
журналист, дипломат.
Бил е посланик в Аржентина
и Уругвай. – Б. пр.

върни се | съдържание | продължи