Където и да отидем
сякаш стигаме за все
същите няколко часа.

Самолетът се вдига над облаците
в небе без ориентири
и се спуска надолу през облаците

до място, за което искаме да вярваме
че е различно. Но тук виждаме
пак същите зелени пътни знаци

познатите номерирани
шосета, коли циркулират
напред-назад до къщи

с комини и прозорци
индентични с онези, които мислим
че сме загърбили.

От радиото гърми позната
радио музика. Скоро ще потропаме
на вратa, някой ще ни посpещне,

и ще ни дръпне в стая
която никога не сме виждали
но знаем наизуст.

върни се | съдържание | продължи