Казваш ми да живея всеки ден
сякаш е последен. Това става в кухнята
където преди кафето се оплаквам
от предстоящия ден - бягане с препятствия
от минути и часове,
магазини и доктори.

Но защо последен? Питам. Защо да
не живея всеки ден сякаш е първи -
целият първично удивление. Ева търка
очи да се събуди в първото утро,
слънцето изгрява
на изток като дебютантка.

Мелиш кафето
и умът ти леко бръмчи,
опитва да се проясни. Слагам
масата, и поглеждам през прозореца,
където росата е кръстила цялата
жива повърхност.

върни се | съдържание | продължи