Това, което искаме,
никога не е простичко.
Движим се сред неща,
които сме мислили, че искаме:
лице, стая, отворена книга
и тези неща носят имената ни -
сега те ни искат.
А каквото ние искаме се появява
в сънищата, с различни маски.
И падаме отвъд
с протегнати ръце,
а на сутринта
ръцете ни болят.
Не помним съня,
но сънят ни помни.
И остава през целия ден
като котка
под масата,
като звездите
даже при ярко слънце.
върни се | съдържание | продължи
|