Паулина Шизиане е родена през 1955 г. в южния мозамбикски град Манжаказе. Следва езиковедска специалност в столичния университет, която не завършва, като решава да се посвети първоначално на дейността си като политическа активистка, а по-късно на заниманията си с творческо писане. Паулина Шизиане е първата жена в Мозамбик, която публикува роман – „Любовна балада на вятъра“ (1990). Дебютният ѝ текст е последван от други четири обемни романа, които излизат през следващите две десетилетия до 2008 г. Творчеството ѝ често обобщено се представя като мисионерско заради проблемите, които се поставят и разискват във връзка с развитието на съвременното мозамбикско общество, и феминистко заради централното разположение на всички женски герои в текстовото пространство. Паулина Шизиане е носител на националната литературна награда „Жозе Кравейриня“ на Мозамбик за романа си „Седмата клетва“ (2000), който е сочен от критиката за неин шедьовър. Пред българската публика Издателство „Панорама“ предстои да представи през 2022 г. най-превеждания текст на авторката – „Никеч: история за полигамия“ (2002).

        Като от начало до край умело си служи с възможностите на ретроспекцията, „Любовна балада на вятъра“ проследява целия житейски път на главната героиня Сарнау – от годините на младежкото ѝ съзряване и първото влюбване, през изпълнените с дълг към семейството и традицията времена на зрелия живот, до мъчителните години на старостта в нищета. В двадесетте глави на първия мозамбикски роман, писан от жена, отеква печалният стон на влюбената жена, която разсъждава върху противоречивия характер на съвременното положение, в което се намира – отдадена на искрената романтична любов, но предадена от кризата у мъжа, раздвоен между местната традиция и колониалното наследство; убедена в значимостта на личния избор за пълноценното личностно развитие, но притисната от дълга към изпълнението на племенната традиция; принудена сама да осигурява собственото си съществуване и това на децата си, но подложена на изпитанията на трудния в икономически план живот в Мозамбик в десетилетията непосредствено след извоюването на независимостта от Португалия. Със завръщането на първата любов, покаянието на блудния мъж и обета за съвместен живот в старостта Паулина Шизиане задава щастлив край за любовната изповед на Сарнау, която звучи на фона на приказни разкази за културата и традициите, съхранени в извънградските райони на африканската държава.

         Илияна Чалъкова е родена в Пловдив през 1980 г. Завършила е португалска филология и магистратура по превод и редакция в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Магистър е също по женски изследвания от Нов лисабонски университет и доктор по португалска литература на XVIII-XX в. Работила е повече от десет години като икономически журналист, а понастоящем е асистент по португалски език и превод. Превежда художествена литература от 2010 г., когато излиза преводът ѝ Предания и легенди на Алешандре Еркулано. Сред преводите ѝ има романи за ценители на писаното слово като Двойникът и Проглеждане от Жозе Сарамаго, книги за по-широката публика като Обещавам ти провал от Педро Шагаш Фрейташ, текстове на млади съвременни португалски автори като Непотребният живот на Жозе Омем от Марлене Фераш и Фредо от Рикардо Фонсека Мота, както и хуманитаристика като Войните на Фатима от Пауло Моура. Многобройни са преводите ѝ на кратка съвременна португалска и африканска португалоезична проза в периодичните издания.