Вдишвам ранения въздух от стъпките ми
и от червеното от глина и голота
небето, планината, долината...
там идва
каква добричка е майка ми облечена в есен
със своята безреда
от листа
с маслото на своите багри
изпълващи с охра пътя
и със зелено слепоочията ми
извий душата на чакъла
към търсенето на пустоти
тревата е свежа
кората ми нахапана към зимата
прелива ливадата в хиляди цветове
всичките червенини
всичкото зелено
посоката ми пламти
към нощта в бдение
на вопъла
да свиваш по пътища
да усещаш отклонения
да се връщаш сто пъти
вижте пътеката
между онези планини
и там идва майка ми
колко красива е
със скръбната си рокля от есен
Из Пътник в Бурята (2001)
върни се | продължи
|