Нощ е. Нощта е много тъмна. В къща на голямо разстояние
Светлина блести в прозорец.
Виждам я и от главата до петите чувствам се човек.
Любопитно е, че целият живот на онзи обитател, а не знам и кой е,
Привлича ме само с тая светлина, видяна отдалеч.
Несъмнено животът му действителен е и той има лице, жестове, занятие, семейство.
Но сега ме интересува само оная светлина в прозореца му.
При все че там е светлината защото е запалена от него,
Непосредствена действителност за мен е светлината.
Аз не прекрачвам никога отвъд непосредствено действителното.
Отвъд непосредствено действителното няма нищо.
Щом аз откъдето съм виждам само оная светлина
За разстоянието, гдето съм, има само оная светлина.
Човекът и семейството му са действителни отвъд прозореца.
Аз съм отсам, на голямо разстояние.
Светлината угасна.
Какво ме засяга, че мъжът все тъй съществувал?