Почти две страници прочетох днес
От книга на поет мистик
И се смях сякаш някой много плаче.

Поетите мистици са болни философи,
А философите са луди хора.

Защото поетите мистици казват,
Че цветята усещат, че камъните имали душа
И че при лунна светлина реките имали екстаз.

Но цветята, ако усещаха, нямаше да са цветя,
Щяха да са човеци;
Пък ако камъните имаха душа, щяха да са неща живи, не камъни;
И ако реките имаха екстаз при лунна светлина
Реките щяха да са болни хора.

Трябва да не знаеш какво са цветя, камъни, реки,
Че да говориш за техни чувства.
Да говориш за душа на камъните, цветята и реките
Значи да говориш за теб самия и за своите лъжливи чувства.
Слава Богу камъните само камъни са,
И реките само са реки,
И цветята само са цветя.

Аз си пиша прозата на моите стихове
И съм доволен:
Знам, че природата я разбирам изотвън;
А не я разбирам изотвътре:
природата няма вътре;
Иначе нямаше да е природа.