Ако за неща различни паметта ни
си припомня, и протичащо и прежно
заедно я притесняват и разнежват,
и ведно са в нея радост и страдание;

     и ако на разума да му е равен,
обяснимо - сътвореното отрежда,
щом свободната ни воля не се свежда
до единствен избор, постоянен;

     любовта, която просто сила не е,
а е всемогъщество, което се тревожи
с всичко тук, което чувства и живее,

     то един живот с два пламъка не може
ли пламтящата си светлина да разлюлее,
общо палната от две светила божи?

върни се | съдържание | продължи