Със всесилна е десница
дон Парица.
Мамо, златото ме изкушава;
то е мой любим и мой възлюбен,
тъй че, прекомерно влюбен,
постоянно в треска прежълтявам;
щом, дублон2 или на дребни, прави
всичко, стига само да поискам,
със всесилна е десница
дон Парица.
В родните си Индии отрасъл
е и в обществото се е ширил,
тук, в Испания, смъртта си дири,
в Генуа погребан е, в запаси.
И понеже който го разнася
е прекрасен, даже да е низък,
със всесилна е десница
дон Парица.
Кавалер е, бляскав като накит,
тенът само малко му не струва,
на голяма почит се любува,
кръстен или непокръстен, всякак.
Почит щом дарява или пак я
взема и навирен нос провисва,
със всесилна е десница
дон Парица.
На родители е благородни
той, на знатен род, наследник,
че във вените на Ориента
кралска кръв тече свободно;
и щом той е, който прави сходни
редом скотовъда и маркиза,
със всесилна е десница
дон Парица.
А нима не удивява всички,
взряни в славата му вездесъща,
че е също тъй от неговата къща
доня Бланка3, дребната паричка.
Но, за ниския щом стол довлича
и страхливия в боец възниса,
със всесилна е десница
дон Парица.
Неговите гербове са лични
винаги, той толкова е знатен,
че без изражението му познато
няма, с двете им лица, налични;
щом мъже, на дъбове прилични,
алчно изворът му свежда ниско,
със всесилна е десница
дон Парица.
Тъй като при сделките решава
и предлага най-добри съвети,
старите мадридци в домовете
свои от крадци го охраняват.
И понеже скришното узнава,
съдията най-суров замисля,
със всесилна е десница
дон Парица.
Величавостта му е такава,
(въпреки че сит е на двубои),
че, разполовен като разбойник4
от авторитет не се лишава.
Но, щом като качества придава
и на знатен, както на отписан,
със всесилна е десница
дон Парица.
Дами не видях неотзивчиви
към влеченията и вкуса му;
на дублона само при лика му
грейват им лицата сговорчиво;
тъй като ги прави уродливи,
като от кесия се изнизва,
със всесилна е десница
дон Парица.
В който да е край мощ по-велика
(прозорлив е, гледай ти, за чудо)
дава щитът мирен на ескудо,5
вместо щитът боен на войника;
и щом в гроба бедния натиква,
чужденецът местен пък излиза,
със всесилна е десница
дон Парица.
|