С меч и огън, помисъл свирепа,
срещу мен война си прогласила,
и като ме виждаш изтощен, без сила,
миг не ми отпускаш, за подкрепа.

     Ще добиеш ли с победата нелепа
друго, вместо срам, че си се устремила
срещу някой, който е живял немил и
не събудил свой, ни чужди трепет?

     Възелът от мъки отпусни за малко;
остави ме да поема дъх, враг яден,
и се наслаждавай, докато ме скършиш.

     Умножавай моите щети по малко
и възпирай гневната си безпощадност,
щом ще свършиш като ме довършиш.

върни се | съдържание | продължи