ПРИТЕЖАВАНЕ на твоето име,
единственото, което ти позволяваш,
щастие, душа без тяло.
Вътре в себе си те нося,
тъй като изричам името ти,
щастие, вътре в гърдите.
„Ела“ и ти идваш тихо;
„иди си“: и устремно бягаш.
Присъствието и отсъствието ти
са сянка едно на друго,
сенки ми дават и вземат.
(И разперените ми ръце!)
Но твоето тяло никога,
но твоите устни никога,
щастие, душа без тяло, чиста сянка.

върни се | съдържание | продължи