СЪЛЗА,
не те бичам, ти си от вода.
Като реката към морето,
изворът към жаждата,
локвата към облака,
рано или късно си отиваш.
Радост, жарка и златиста радост,
не те обичам, ти си от слънце.
И дори календарът разказва,
че привечер си отнасяш
на друг - на кой друг? - това, което
ми даваш сутрин.
Книга.
Не те обичам. От хартия
обезнадеждаващ затвор, вече знаеш,
че затворникът ти ще си иде.
Вода, която никога не бяга,
слънца, които не залязват,
книги, които не изменят:
спокойствие, застинал мрак, ти, тишина.
И онова отвън, да, бъди щедро, навън.
Но онова отвътре - сладка вечна тайна - навътре.

върни се | съдържание | продължи