ЗАЩО питам къде си,
щом не съм сляп,
щом не отсъстваш?
Ако те виждам,
идваш и си отиваш,
тебе, високото твое тяло,
което свършва в глас,
както в дим пламъкът,
сред въздуха, неосезаем.

И те питам, да,
и те питам на какво си,
на кого;
и разтваряш ръцете си
и ми показваш
високия си образ,
и ми казваш, че моя.

И те питам, винаги.

върни се | съдържание | продължи