Алберто Руй Санчес е роден в град Мексико през 1951 година. Живял е в Париж осем години, където учи при Ролан Барт, Жил Дельоз, Жак Рансие, защитава докторат и става издател и писател. От 1988 година оглавява списанието Артес де Мексико, едно от най-добрите в Латинска Америка. През 1987 година първата му повест Имената на въздуха (преиздадена през 1996 година) получава най-изтъкнатата мексиканска литературна награда Хавиер Виляурутиа и се превръща незабавно в култова книга. С нея започва неговото поетично и повествователно изследване на желанието, което продължават повестите На устните на водата (1996), получила за френското си издание престижната Награда на Три Континента, Тайните градини на Могадор (2001, 2002) и Девет пъти удивлението (2005).
Сред петнадесетината заглавия, които съставят неговото разказваческо, поетическо и есеистично творчество, се открояват Демоните на езика (1987, ново разширено издание 1998), С литературата в плътта (1995), Непристъпната (1990), Разкази от Могадор (1994), Диалози с моите фантоми (1997), Въведение към Октавио Пас (награда Хосе Фуентес Марес, 1990). Творчеството му е превеждано на различни езици и отличавано от Фондацията Гугенхайм, Националната Система на Творците в Мексико, Университета на Луизвил и Фондацията Тинкър чрез Университета на Станфорд в САЩ и от правителството на Франция, което го прави Кавалер на Ордена на Изкуствата и Науките. През февруари тази година, 2006, Алберто Руй Санчес гостува в България по повод откриването на Института Сервантес в София.
За автора и творчеството му може да се консултира електронния адрес www.albertoruysanchez.com, откъдето е предлаганото интервю с писателя, публикувано в мексиканското списание Ла Компания де лос Либрос през 2002 година. Есеистичната му книга Горестта на истината: Андре Жид се завръща от Русия, от която е предложеният откъс, е публикувана през 1991 година в град Мексико, още по-актуална сега, когато се навършват 50 години от развенчаването на култа към Сталин на ХХ конгрес на КПСС през 1956 година. (Р. П.)
|