Не бе различна нашата любов
отиваше си връщаше се пак
заедно с полуспуснати клепачи
с една усмивка мраморна изгубена
в тревата сутрин и една чудна раковина
която нашата душа най-упорито
се мъчеше да обясни.
Не бе различна нашата любов опитваше
внимателно околните предмети
за да си обясни защо с такава страст
ний не желаем да умрем

И ако се държахме за вените
ако прегръщахме с цялата си сила
чуждите вратове и ако смесвахме
дъха си с дъха на другия човек
ако затваряхме очи то беше само
израз на мъката дълбока да се държим
един до друг в нашата раздяла.