Така трепереше, че вятърът го грабна,
така трепереше - и как да не го грабне вятърът,

далеч, далеч
едно море,
далеч, далеч
един остров сред слънцето;
и ръцете, които стискаха греблата,
умират във часа, когато
пристанището се явява;
очите се затварят
сред морски анемонии.

Така трепереше,
така го търсих
във щерната с евкалиптите
през пролетта, през есента
във всички оголели лесове.
Господи, как го търсех.