На скрития самотен бряг,
бял като гълъбица,
усетихме на пладне жажда:
водата беше мътна.

И върху пясъка златист
писахме името й.
Повя внезапно вятър лек
и буквите изтри.

С какво сърце, с какъв дъх
и страст, и нежна болка
животите си разменихме. Грешка.
Сменихме ги отново.