Но какво му става на този човек?
Цели следобеди (вчера, завчера, днес)
седи сам със очи, приковани в пламъка.
Тази вечер дойде при мене, като слизах по стълбата,
и каза:
„Умира тялото, водата се размътва, душата
се колебае,
вятърът забравя, все забравя.
А пламъкът не се променя.“
И още каза:
„Знаете, аз обичам една жена,
тя може би отиде под земята.
Но не затова изглеждам толкова съсипан.
Опитвам се да се държа за един пламък,
защото никога не се променя.“
После ми разказа историята си.

върни се | продължи