Миг, пратен от една ръка,
която толкова обичах,
по залез ти при мен дотича
подобно черен гълъб - знак.

Белееше насреща пътят -
мъгла таинствена, незнайна
във края на вечеря тайна…
Миг, малко пясъчно зърно,

съдържащ в себе си един
цял пясъчен часовник спрял
и онемял, сякаш съзрял
в небесната градина Хидрата.¹

---