Уилям Шекспир

драматургия

Литературен клуб | страницата на автора | преводна художествена литература

 

ИЗ „ОТЕЛО“

 

Уилям Шекспир

 

Превод от английски: АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ

 

 

Баща й ме обичаше и често
у тях си ме зовеше; неведнъж
ме е той карал аз да му разправям
исторьята на целий си живот -
за битките, за мъчните обсади
и изненади, що съм преживял.
И аз разказвах всичко, от невръстни
детински дни до тоз до него час -
когато той желаеше да слуша.
Разказвах аз за всичките неволи
и бедствия по суша и море;
в пролома как избягнах от смъртта,
що висеше над мен, едвам на косъм,
как паднах в плен и как отпосле бях
продаден в робство; как се отървах. . .
Разправях му къде какво съм срещал
във моите скиталчества: за пещерите,
безплодните пустини, страшни бездни,
за планини, които с върхове
небо засягат, и за канибали,
които помежду си се ядат,
за дивото атропогатско племе,
за хората, чиито рамена
високо над главата им стърчат.
Във всяка моя дума Дездемона
се вслушваше и виждах всякой път,
когато я домашните й грижи
отделяха от нас, а то бе често,
прибързваше да ги завърши тя
и пак при нас дохождаше да слуша
разказа ми. Аз забелязах туй,
извардих миг пригоден и изкусно
изкъснах из сърцето й молба,
да й разкажа в ред за всичко, що
без връзка тя бе чула дотогаз.
И ази й разказвах и видях
в очите й възторг сълзи, когато
разправях за безчетните и страшни
нещастия на моя млад живот.
Когато свърших, тя за моя труд
възнагради ме със безброй въздишки;
кълна ми се, че туй е дивно, чудно
и скръбно, да, неизразимо скръбно -
че тя сама би по-добре желала
да го не знае, но желала би
такваз да я е бог създал, а после
благодари ми, кат при туй прибави,
че ако би да имам аз приятел
залюбен в нея - доста е това,
що й разказвах, той да й разкаже,
и тя го би обикнала. Тогава
открих й ази моята любов.
Обикна ме за мойте мъки тя,
аз нея за сподялата към тях.
Вий чухте вече със какви магии
съм сторил туй. . . Но ето я, тя иде -
попитайте и нея.

 

 

 

 

 

 

 

Публикация във кн. „Съчинения в три тома“, Алеко Константинов, том 3,
под ред. на Илия Тодоров, Изд. „Български писател“, С., 1981 г.

© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]