Пощенският камион върви по брега
и носи едно единствено писмо.
В края на дългия кей
отегчена чайка току вдига едното краче
и забравя да го свали.
Във въздуха се носи заплаха
за назряващи трагедии.

Снощи ти се стори, че чуваш телевизора
у съседите.
Cигурен, че съобщават
за някакъв нов ужас,
излезе да провериш.
Бос, само по шорти.
Беше просто морето, уморено
след толкова животи
да се преструва, че бърза за някъде,
a никога да не пристига никъде.

Утрото беше като неделно.
Небесата си изиграха ролята
като не хвърляха сенки по дъсчената пътека
нито по редиците празни къщи
сред тях църквичка
и дузина сиви надгробни камъка, плътно сгушени,
сякаш и те зъзнеха.

върни се | съдържание | продължи