Всяка сутрин забравям как е.
Гледам как пушек се изкачва
с дълги крачки над града.
На никого не принадлежа.

После си спомням обувките си.
Как трябва да ги обуя,
как като се наведа да ги завържа
ще погледна към земята.

върни се | съдържание | продължи