Татко изучаваше теология по пощата
и беше време за изпит.
Майка плетеше. Аз си седях тихичко с книжка
с картинки. Нощта се спусна.
Ръцете ми изстинаха да докосват лицата
на мъртви крале и кралици.

Един черен шлифер
в спалнята горе
се полюляваше от тавана,
но как се бе озовал там?
Дългите шишове на мама оформяха бързи кръстчета.
Те бяха черни
като вътре в главата ми тогава.

Страниците, които разгръщах, звучаха като крила.
„Душата е птица“, той каза веднъж.
В моята книжка с картинки
битка бушуваше: копия и мечове
се струпаха в нещо като студена гора,
а сърцето ми прободено, кървеше в клоните й.

върни се | съдържание | продължи