Тази специална песен е единствено за хората, които харесваме.
Каквото и да им се е случило междувременно.
Всички ли са станали звезди?
Да прегърнем тебеширения анестетик на небето.
Играем си на конфорт в почивните дни,
знаейки, че фасадата на дома вероятно ще ни доскучае,
подклаждаме бунта на семейните нужди:
а именно, да се върнем към който и да е непознат бряг
ще ти се обади тази година и ще говори език
които само ти можеш да разбереш.
Всичко е приготвено. Ти винаги довършваш
опаковането, когато трябва да се изхвърли половината
от боклука отвън зад кошчето на площадката
до стълбището, проклинайки безполезността
на твоята родина, мразейки това което е останало
от нея в теб…
Какво правим тук, на тази тинеста земя?
Не му мисли, пак ще се видим, това е. Сякаш всички
с бавни движения управляваме парарелни светове.
И така не можем да разберем какво си говорим
както когато носовете ни са запушени.
Вместо това гледаме испанско Кунг Фу.
|