но аз не искам да слушам мислите ти. В кухнята баба оставя нещастието си да изври, малкия Петьо връхлита с филия пържен
хляб и не след дълго цялата градина започва да танцува, сварените плъхове и всичко друго. Скрит в уроците на баща ми сега, вестни-
кът тегли своя тираж през разбитите с бухалка дни на гласпапир и тоалетни принадлежности. Докато папа задушава един кокал, друг домашен господар ще заеме мястото си, следващата мистерия ще оближе бабиния сутиен (Арсеник и Стара дантела), насочвайки детската учителка със старото кльощаво и изгризано моминско
лице към друга реалност за преследване. Аз
те обичам мамо когато си слагаш ръкавиците без пръсти по начина по който ме караш да се чувствам свеж отвътре за което вече знаеш че е грешка след всичко което си помирисала и опитала, вторичен продукт на чувствеността в една ера, в която никога не си си представяла че си обърната като кораб с дъното нагоре, - но ти никога не си имала достатъчно въображение или си го крила
това моминско мляко което плува в шкафа. Обърканият огледален дневен ред, научих се как да интерпретирам преди да изгубя водещия, сега сънувам в черно и бяло, но феновете ми казват, че съм по-цветен от когато и да било. Цвърчи на повърхността онемялото съзнание. Премерено задушаване на победата може би рогът на изобилието
разпръснатата без остатък очна ябълка петната по онази блуза
сякаш те прогонват като животно от собствената ти дупка, дали
е била нарочно опетнена от опасни дизайнери или просто така е
хванала боята за да съвпадне с конструираната в подсъзнанието
топлина на ръцете на малкото просветени. Искам да те залича от системата си. Зная, че вече си там, случваща се, любов.
|