Ако добрият романист е този, който може да разкаже завладяваща история, великият романист е този, който не само успява да разкаже историята, но и да я разкаже в истински нова форма. Често тази категория писатели са поети от края на някой век, изпитващи нужда за нови открития. Чрез романа си "Естествен роман", един от най-добрите дебюти, който някога съм чел, българският поет Георги Господинов се заявява като последния наследник на тази традиция.

         Историята тук не е толкова история, колкото е разгънат анализ на едно събитие от живота на един Георги Господинов, който споделя не само името на автора, но и неговото занимание, да редактира седмичен литературен вестник в София. Когато жена му забременява от друг, разводът е козът, който запраща младия писател надолу по спиралата на тихото отчаяние. И той започва да търси естествения свят, нови пътища и развлечения, да потъва в четене на естествени истории на растения и насекоми, чудейки се защо никой досега не си е направил труда да опише естествената история на мухата (създание с хиляди очи, в които образът е сбор от фрагменти) или на тоалетната (тихото убежище на автора от напрежението на външния свят).

         Този тип размишления изграждат композицията на „естествен роман“, отразявайки огледално начина, по който мухите виждат света: в малки разместени фрагменти, представляващи цялото. Но истинското постижение на Господинов е умелото навързване в блендата на научни и литературни факти с (авто)биография и сполучливото използване на естествения феномен метафора за разгъване сложната психология на главния герой, който е самият автор.

         Ежедневните автобиографични кратки разкази вървят заедно с размишления върху графитите в тоалетната. Авторът се измисля като възрастнен мъж, полудял от толкова много четене, изживяващ последните си дни в селска къща, грижейки се за обитавана от духове градина и предричайки световно бедствие чрез разсъждения за растенията, които изпраща по пощата като ежедневни доклади до главната квартира на Обединените нации - пощенски картички от един въображаем свят-на-думите.

         Всъщност, като кубистко произведение, чийто цялостен образ зрителят не може за схване отведнъж, Естествен роман колкото разкрива, толкова и скрива. Пресичайки време и пространство така леко, както правят това сюжетът и темата, книгата на Господинов е прекрасен пример за изобретателност във формата и увлекателен разказ едновременно.

         ^*Рецензията е публикувана в Czech Business Weekly

---

Георги Господинов, „Естествен роман“, „Корпорация „Развитие“ КДА, С., 1999 г.