Кръвта от мъртвото ми тяло огнена плюнка върху студения хамак. Джорджи бой, няма ли да се прибереш у дома, малки помощнико на майка си, единственият сигурен горещ адрес в запас изгубен лукс за показалец с размерите на портфейл с гаранция трябва да имаш воля, за да приемеш тази сребърна монета. Нищо не значеща кутия за писма, облепена с бележки за пътешествия, твърде студено е за да заспя, фасулените фермери имат ново малко агне за нуждите на дъщеря си. Ще е като хапещи зъби при свирка, ако тя някога е имала поне една влудяваща пола, лижещи издигащи се до джихат пръдливи лимони. Препечените маслени кифли с портокалов вкус са толкова гладки пипам любимата си овца по задника й пилешки пай, ако разбираш какво искам да кажа - искаш ли друг глезен майко? Има няколко тестени изделия в кухнята в случай че я забравиш, с отровно стебло е последното сияние долу в гризача блещукат смесени раси.
За момент сгрешената машинка бръсне толкова твърдо, сякаш е вълничката в кестеновия ми страх. Среднощен дружемаратон за мистични измислени рози - свободни бягства на чужденци, страховете ми се приспособяват. Не упорствай пред нацисткия разсилен, ако искаш затворнически татуировки върху косъм от лицето, хирургията е забавление за една монахиня. Бълващи топки яхащи понита в змийската гора, о winnebago*, могат ли кътниците ти да направят още едно усилие и да помиришат дяволската ми слава?
*вид семеен микробус
|