ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

Салон в дома на Карлос.

ПЪРВА СЦЕНА

КАРЛОС и ЕСТЕБАН, с ботуши, шпори и пера.

КАРЛОС Подготви ли се вече всичко?
ЕСТЕБАН Приготвено е, слава богу.
КАРЛОС Така че да си тръгна мога?
ЕСТЕБАН Да, като тук не те обичат.
КАРЛОС Как ме намираш с тази униформа?
ЕСТЕБАН По твоя вкус накрая си наконтен.
КАРЛОС Естебан, а нахранен ли е конят?
ЕСТЕБАН Остана да се храни из обора.
КАРЛОС Хубаво име! Ти добре го пусна.
ЕСТЕБАН За Фландрия понеже заминаваме,
като войници да се изразяваме,
не казват както тук конюшня.
КАРЛОС Тези пера така ли да останат?
ЕСТЕБАН Приличаш на надут велможа.
Кажи дали да се подложи
на похода и мойта кранта?
Че кожа е и кости, сякаш
ще спре да влиза в сметки още
при първо спиране в хан нощем.
КАРЛОС Ще стигнат Фландрия и двата!
Животните, щом са дружина,
изкарват дълго.
ЕСТЕБАН Тази мисъл
от брака е - които е орисал,
заедно ще са ден и нощ с години.
Но, Бога ми, макар облечен
за път аз вече да те виждам
и сам с ливрея да се движа
с фламандска пищност, по-далече
от Илиескас край Толедо
не вярвам да отидеш.
КАРЛОС Защо не?
ЕСТЕБАН Достатъчно познавам те поне
и знам какво с това преследваш.
По моему ти искаш да накажеш
със своето отсъствие, да разбереш
дали така жената ще възпреш,
да, Карлос, да не се омъжва даже.
КАРЛОС Няма какво да се обсъжда; тръгвам
тъй сигурно, че няма месец време
до Артуа пътуването да отнеме.
ЕСТЕБАН Заклеваш ли се, Бога ми?
КАРЛОС Побързай.
ЕСТЕБАН Признавам ти, че си помислих,
че ревността маскирал си така.
КАРЛОС Не полетява птицата вдън небеса,
нито стрелата от колчана виснал,
опънат ли я в лък, нито от облак
светкавицата бърза, така както
за Фландрия аз литвам.
ЕСТЕБАН Да очаквам,
че няма сила да те спре, подобно
припадък, писъмце или сълзичка?
КАРЛОС Сълзи ли, от очи така жестоки,
и от ръце, раняващи дълбоко,
писма? Какъв ти ад след всичко!
И после, от такава гръд припадък!
Небесен гръм!
ЕСТЕБАН Ей, Бога ми, обаче
тези очи, когато се разплачат
и птица, и стрела отпадат,
на място и светкавицата спира.
КАРЛОС Почука се.
ЕСТЕБАН Ще кажеш ли, о Боже,
Че са слугите й.
КАРЛОС А не е ли възможно?
ЕСТЕБАН Не са, нито пък могат да те дирят.
Те вече сигурно танцуват,
сега сватбарите се сбират
и веселбата там не спира,
пред най-отбрани ястия празнуват.
А искаш с теб да дойдат да говорят.
КАРЛОС (Надничайки.)
Аз казвам, че са те, глупако.
ЕСТЕБАН Ти виждаш ли ги?
КАРЛОС Долу чакат
Паула и слугата.
ЕСТЕБАН Да се качват горе;
вратите са разтворени нашир.
КАРЛОС Върви, пияницо.
ЕСТЕБАН А, ти ли си храбрецът?
Това ли е за Фландрия боецът
поел?
КАРЛОС Но въведи я най-подир.
ЕСТЕБАН От нейните ръце за писъмце ли?
Сълзите от очи така жестоки?
На оскърблението от урока
да се поучиш, не е по сърце ли?
КАРЛОС Та отвори, убил те Господ!
(Естебан отива да отвори.)
ЕСТЕБАН Отворено е вече и са влезли даже.

ВТОРА СЦЕНА

МАРКИНА, ПАУЛА. - Предишните.

ПАУЛА Какъв наконтен воин се показва.
ЕСТЕБАН Един ли? Тук са двама просто.
ПАУЛА А закъде така сте нагласени?
КАРЛОС За Фландрия, приятелко, се каня.
ПАУЛА Исусе мой, от смях ще падна.
Да те огледам за последно.
КАРЛОС Добре го каза; че отново,
Паула, няма да ме видиш.
С вест от онази ли жена тук идеш?
ПАУЛА Жена ли я нарече. Виж ти новост.
КАРЛОС Не й е името подхождало по право
никога, както в този случай.
Жени са, казваме, като получат
съпруг момичетата. А тя става,
тъй като вече има двама,
повече от жена, тъй да се каже;
че пред света ще се окаже
жена на друг, а мен пред Бога само.
Ах, Паула, приятели, бащичке!
По-точно основанията ми не знае
друг никой, от началото до края
свидетели сте на страстта ми всички.
Елиса жени се, добре прави;
и както казва, тя се подчинява
тъй на баща си: Бог да благославя
когото е роден с добрите нрави.
За мене пък не се грижете,
днес, Паула, защото утешен съм.
Отивам и не ще я видя несъмнено.
ПАУЛА Отдава ти се да говориш, ето,
така решителен си в този миг,
войнишки дрехи като облечеш.
Фламандски стил е, ще речеш.
КАРЛОС Така е, вече съм войник
и тъй отдаден на това си дело,
че думата си за да удържа
във Фландрия да ида, без лъжа,
готов съм да политна смело.
Паула, тук какво добро те води?
ПАУЛА Това писмо сега да ти предам.
КАРЛОС За сватбата й ще разказва, знам.
ПАУЛА Разказва то за нейните несгоди.
КАРЛОС Върни го, Паула, тя няма срама.
Че всяка буква от Елиса е отрова.
ПАУЛА Спри, прочети го.
ЕСТЕБАН Не започвайте отново!
Пак ли преструвки?
КАРЛОС Тук елате двама,
и искам гостите да се почитат.
ЕСТЕБАН Добра причина!
МАРКИНА Ще се убедиш,
Елиса вече се едвам държи,
защото, Карлос, си възпитан.
КАРЛОС (Чете.)
„Ако една жена почтена
се подчинява на баща си,
любими Карлос, и с това си
заслужи Вашето презрение,
нека така да бъде, скъпи,
макар и да ми става болно;
аз и на мъката ще съм доволна,
благодаря за тези скърби.
Как ще живея, като ме убива
на Вашето отсъствие горчивината
и колкото по страдам, небесата
повече искат да съм търпелива.
О, как добре бях разпознала
намереното си във Вас блаженство,
и двамата до съвършенство
знаем какво сте ми дължали.
Да не заминете не моля;
но нека не е толкова набързо;
Елиса още брак не свързва,
а казвахте, че я обичате доскоро.
Над мене съжалете се, взор мой,
и нека първо да се срещнем;
че с Вас аз искам да посрещна
бедите, с грижите да се преборя.
Щом се стъмни, ще чакам тук.
Ваша Елиса, пък дори да ме убият."
Това го пишат и изпращат тия
ръце, които утре ще дадат на друг?
Та има ли предателство, притворство,
като това?
ПАУЛА Предателство, къде е?
КАРЛОС Е, има ли в писмото ми от нея
срещу женитбата упорство?
Не виждаш ли, че тук ми пише
да си отида и че не желае
да ме задържа?
ПАУЛА Всеки ще познае,
че те обича и за теб въздиша.
По-нежно и не може да се каже.
КАРЛОС Това е нежно? То е огън, гняв е,
измама е това, лъжа наяве.
ПАУЛА Ужасно настроение показваш!
Ако не те обичаше Елиса, нито
добро, ни лошо щеше да ти пише.
КАРЛОС Като е благородничка, тя нищо
извън порядките си не зачита.
След всичко случило се не я кара
любов, (което тук е очевидно),
а жалост, че за мене й е свидно,
че вижда докъде ме тя докара.
Че още не е женена Елиса
в писмото казва: гръм да я убие!
Ще ми платиш, хартийке, тия
слова, за подигравка писани.
ПАУЛА Не го накъсвай.
КАРЛОС Скъсано е вече;
защото ми изгаряше ръцете.
Тъй бих разкъсал и сърцето,
което го изпраща безсърдечно.
ПАУЛА И после, няма ли да отговориш?
КАРЛОС Да отговоря? Махайте се бързо,
с теб същото преди да дръзна.
ПАУЛА С мене?
КАРЛОС Върви си.
ПАУЛА С луд говорим.
Да си отиваме, Маркина.
МАРКИНА Да си вървим, че побеснява.
ПАУЛА Ти от ревнивец не се ужасявай,
че с болката разсъдъкът му стине.
МАРКИНА Кой може да й устоява?
Да си вървим. Естебан, сбогом.
ЕСТЕБАН И в двамата тя влюбена е много,
а се преструва, че й повеляват.
ПАУЛА Ти с мене да се видиш трябва
преди да тръгнеш.
ЕСТЕБАН Ще намина.
ПАУЛА Пеша или с кон ще заминеш?
ЕСТЕБАН С този досадник се отправям
с персийска някаква камила.
Нататък ще я изоставим.
МАРКИНА Паула, тръгваме, какво да правим?
Витае в облаците, мила,
умът на този влюбен момък.
виж му гримасите, които прави.
ПАУЛА Тях ревността му ги придава.
МАРКИНА Треперя, че дойде ми много.
(Отиват си Паула и Маркина.)

ТРЕТА СЦЕНА

КАРЛОС, ЕСТЕБАН.

ЕСТЕБАН Постъпи лошо, като се отнесе
към тези хора без причина грубо.
Елиса е виновната без друго,
на нея можеш да се сърдиш лесно.
Паула не дойде да те обижда,
нито участва в нейната женитба.
КАРЛОС О, колко лоша помисъл ти идва.
Елиса споменаваш?
ЕСТЕБАН То се вижда,
че ако луд не си, предупреждавам,
най-малкото приличаш на такъв.
КАРЛОС На мъките ми даваш стръв
и ревността ми удвояваш.
ЕСТЕБАН Не бе ли по-добре да отговориш,
че тази вечер ще я видиш?
КАРЛОС Отидоха ли си?
ЕСТЕБАН Кога са си отишли!
КАРЛОС Да се завърнат искам да ги уговориш.
Върви да ги извикаш.
ЕСТЕБАН Тичам.
КАРЛОС Не, остави ги.
ЕСТЕБАН Спирам се на място.
КАРЛОС Не, викай ги; за мен е ясно,
не я ли виждам, се на смърт обричам.
ЕСТЕБАН Веднага литвам.
КАРЛОС Но макар да моля
да тръгваш, трябва да останеш.
ЕСТЕБАН Че полудяваш страх ме хвана,
щом болката оставя те без воля.
КАРЛОС Защото аз не отговорих, че ще ида?
Куража имал съм и гордост,
понеже любовта е горест,
и всичко е измама и привидност.
Но как ще мога да изстрадам
това, че няма да я виждам? Скоро,
повикай Паула, недей да спориш.
Сляп или глух си? Чу ли!
ЕСТЕБАН Знам ли.
Не ми ли заповядахте това,
което заповядвате ми да не правя?
КАРЛОС Да.
ЕСТЕБАН Подчинявам се тогава.
КАРЛОС Тъй като няма как да ме съзрат,
да съберем онези парчетии,
хартията, която сам накъсах.
ЕСТЕБАН В тях ли се влюби? Малко късно.
КАРЛОС О, букви, в примки те се вият
от обожаваната й ръка!
ЕСТЕБАН Паула се завръща.
КАРЛОС Всичко се разсипа.
ЕСТЕБАН Не, не е тя.
КАРЛОС Ще ме съсипеш
с твоето поведение!
ЕСТЕБАН Представяй си така
каква наука, хумор, хладнокръвност
е с някой луд да се заемеш.
КАРЛОС Дали е ревността, Естебан, тема,
с която да те подиграват стръвно?
Тези хартийки бих желал
да събера.
ЕСТЕБАН Знам как.
КАРЛОС Небето нека
да ти даде в бедите ти утеха.
ЕСТЕБАН Чуй.
КАРЛОС Казвай, слух съм цял.
ЕСТЕБАН Отнасят се парчетата където
приготвя се от тях хартия
и смилат се, а после листа вият.
КАРЛОС Ах, колко безсърдечно!
А буквите?
ЕСТЕБАН Ако тогава
можеше буквата да си остане,
то щеше и печатница да стане.
КАРЛОС Елиса днес ще видя.
ЕСТЕБАН Ти ли?
КАРЛОС Трябва.
ЕСТЕБАН Но как? Като се стъмни?
КАРЛОС Денем.
ЕСТЕБАН Денем ли? Как си го замислил?
КАРЛОС С мене ела.
ЕСТЕБАН Последици наистина са от любов.
КАРЛОС Елиса е живот за мене.
(Отиват си.)

Салон в дома на Лауренсия.

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

ЛАУРЕНСИЯ, САБИНА.

ЛАУРЕНСИЯ Как искаш ти да съм спокойна,
Сабина, посред толкова страдания?
САБИНА Та може ли любовните терзания
по този момък недостоен
до болест чак да те докарат?
ЛАУРЕНСИЯ Добре го казваш, ако болестта ми
не бе любов; че тя е равна
на лудост, тъй изгубваш мяра.
Любов, безумие не се лекуват:
ако лекарство знаеш, то веднага
кажи ми как да се оправя, драга.
САБИНА Като лекуването си жадуваш.
Оставя се да е лечима любовта,
ако послушен болният е само.
ЛАУРЕНСИЯ До твоето грижливо рамо
днес искам да се подслоня.
Кажи, защото искам да опитам
лечението, за което ми говориш.
САБИНА Добре ще е това да сториш,
което правят в случая жените.
ЛАУРЕНСИЯ Какво е то?
САБИНА
Да се насочи
тази любов към друг любим.
ЛАУРЕНСИЯ Силно лекарство.
САБИНА Несравнимо.
Най-бързо и добро по-точно.
ЛАУРЕНСИЯ Бе моята любов чистосърдечна,
какво насилената ще направи.
САБИНА Тя може да те разтушава,
от мисли да те отвлече далече.
ЛАУРЕНСИЯ Кого ще трябва да обичам?
Ще мога ли да кажа вече любя?
САБИНА да, този, който също е изгубил,
На ревност бившият ти го обрича.
ЛАУРЕНСИЯ Но кой?
САБИНА Оставеният от Елиса;
че ти по този начин можеш
всички на мястото да сложиш
зарад обидата, която те подтисна.
вдигни си погледа с възхита
към Карлос, мъките тогава
виж на Елиса колко причиняваш,
за чувствата на твоя бивш не питай.
ЛАУРЕНСИЯ Елиса, както е щастлива
с Фелисиано, є е все едно,
а него колко го интересува то,
че от любов към Карлос се опивам?
САБИНА Напразно си хабя съвета
за някой, който си е твърдоглавец!
Прави това, което заслужават;
че любовта е огледалото, което
като е ново ти е безразлично,
не прави нищо, за да ти хареса,
докато в него тоят лик не блесне.
ЛАУРЕНСИЯ Ако опитам да обичам,
ти смяташ, че ще ми се удаде,
нищо, че засега не ме вълнува?
САБИНА То бързо ще те заинтересува;
и много скоро ти ще разбереш,
че като своите очи съзираш
в тези на Карлос всеки ден, то
за свойта красота в тях отразена,
обикваш ги, прекрасни ги намираш.
ЛАУРЕНСИЯ Добре тогава, истината довери ми,
на тебе случвало ли ти се е подобно?
САБИНА Да кажа „да" не ми е неудобно;
защото волята навреме имах
на този, който с лошо ми се отплати,
да върна, като го смених с Фисберто.
Че го обичам и не правя жертва
открих, щом първият отново се вести.
ЛАУРЕНСИЯ Дойде ли после пак да те потърси?
САБИНА Убоде се и пак се върна.
ЛАУРЕНСИЯ Не отричам,
лукавства любовта е: да обичам
желая, чувството да ме разтърси,
дори да е преструвка. Но се чудя
какво да правя. Аз за жалост
не зная как да очаровам Карлос
и в него оскърбление да не събудя.
САБИНА Кажи му, че си чула да говорят,
че астролог е и че като всяка
жена да знаеш теб какво те чака
би искала да разбереш по-скоро,
кой и какъв е бъдещият ти съпруг.
Той ще отрича, но ще настояваш,
че в дарбата му ти не се съмняваш
и че си сигурна в дочутото от друг.
Ще му дадеш ръката си тогава:
не вярвам този случай да пропусне
и сам в играта да се впусне,
защото той разумен си остава.
Ще вземе твоята ръка и двама
любовната закачка ще започнете.
ЛАУРЕНСИЯ Да, Карлос мъж е много почетен:
утеха даваш ми голяма.
Вземи, Сабина, свойто наметало
и отиди да поговориш с него.
САБИНА Писмо да му напишеш е потребно.
ЛАУРЕНСИЯ От волността си аз се плаша малко.
Но любовта предлага разрешение,
което може да ме излекува,
лекарство дава, ми се струва,
това говори опитът, и несъмнено
Дали ще ме обикне Карлос?
САБИНА Няма как,
ще трябва да те заобича. Инак как
ще може на Елиса да си връща?
(Отиват си.)

Салон в дома на Аурелио.

ПЕТА СЦЕНА

АУРЕЛИО, ОКТАВИО, ФЕЛИСИАНО, ФИСБЕРТО, ЕЛИСА и ПАУЛА.

АУРЕЛИО Целият град ми изразява
своите пожелания за сватбения ден.
ФЕЛИСИАНО Те по-добре да поздравяват мен,
че най-много от всички получавам.
ОКТАВИО Не зная как се е разчуло,
Сеньор, че времето бе кратко.
АУРЕЛИО Фелисиано е навред познат и
обичан, а сега си има булка.
Той е на всичките в устата.
ОКТАВИО Подписаните договори ми се струва,
че са помогнали вестта да се разчува;
разнася се навсякъде мълвата.
АУРЕЛИО Каквото искат да говорят,
вече е мой зет Фелисиано.
ФЕЛИСИАНО в мен цялата печалба си остана.
ЕЛИСА (Встрани.)
Завинаги ще се погубя скоро.
АУРЕЛИО Кресла ни донесете тук.
ОКТАВИО Има кресла.
ФИСБЕРТО (Встрани на господаря си.)
Сега си вече женен.
ФЕЛИСИАНО Какъв глупак излязло би от мене!
ФИСБЕРТО Какво, разкайваш ли се?
ФЕЛИСИАНО Кой друг?
ФИСБЕРТО И значи още при годежа
се чувстваш толкова разкаян?
ФЕЛИСИАНО Потиска ме това, че знаят
в цял град какво ни се отрежда,
тъй като то ни принуждава
да не разваляме започнатото вече.
ФИСБЕРТО Което е за твоето добро, човече.
ФЕЛИСИАНО Шест хиляди дуката само дават.
ФИСБЕРТО Не малка е, щом дават и Елиса,
такава зестра; и те уверявам,
че не един и двама са направо
готови да я вземат и по риза.
Разумна е и е красива,
И смелост, виждаш, не й липсва.
ФЕЛИСИАНО Колкото повече размислям,
Фисберто, тръпки ме побиват.
И не че аз не съм от красотата
й запленен и най-доволен,
но да ме женят тъй - на болен
ум може да се зароди в главата.
Как може да се счита за нормално,
че тук дойдох една жена да видя
и трябва за това да си отида
оженен, че видял съм я буквално!
ФИСБЕРТО Ако ли в стаята й те намират
и щом са хора от добро коляно,
не знам дали постъпват странно.
ФЕЛИСИАНО Фисберто, подигравка тук съзирам.
Ей Богу, вярно е, че подозирах,
че на богатството ми те завиждат
и стоката си, то се вижда,
натрапиха ми без да я подбирам!
Търговци някога да си разбрал
на този, който улицата им пресича,
за дрехите им, без да ги облича,
пари да искат, че ги бил видял!
Да го придърпват, да го тикат,
да го насилват да купува?
Така ме карат да се женя ми се струва.
ФИСБЕРТО Сеньор, виж, гледат те. Аз викам
да поговориш с твоята невеста,
не давай повод да се забележи
какво те мъчи.
ФЕЛИСИАНО Техните кроежи
не будят интерес, а се обиждат лесно.
Да бях на мястото на тази там жена,
съвсем доволен щях да се показвам.
ФИСБЕРТО Ако баща є повече си бе опазил
богатства, би притурил с леснина!
Късметът му изневерява напоследък,
и онова, което се полага на Октавио,
разбрах, че трябвало е да продава;
разбира се, синът е одобрил, че гледа
да не изпуснат толкова добър жених.
ФЕЛИСИАНО Шест хиляди дуката ли на мене,
който роден съм с по-голяма рента
от зестрата, с която се сдобих!
Какво ще кажат моите познати?
ФИСБЕРТО Че сте избрали за жена такава,
която и на крал да подобава,
ще те похвалят всички, смятам.

ШЕСТА СЦЕНА

ЕДИН ПАЖ. - Предишните; после КАРЛОС и ЕСТЕБАН.

ПАЖ Един кабалиеро има пред вратата
и иска да говори с господаря.
АУРЕЛИО Добре, върви да му отваряш.
(Отива си пажът.)
ОКТАВИО Дали е поздравление.
АУРЕЛИО Най-вероятно.
(Влизат Карлос и Естебан,
във военна униформа.)
КАРЛОС Тъй като аз за път се стягам,
както и облеклото ми показва,
макар че пажът ми разказа
това, което вече предполагах,
моля Ви, извинете, че не можех
не помоля да говорим.
АУРЕЛИО Седнете тук, добре сте сторил.
ОКТАВИО Кресло сега ще Ви предложа.
ЕЛИСА О, небеса, какво съзирам?
(Встрани.)
ПАУЛА Сеньора, за какво ли се отбива?
(Встрани на Елиса.)
ФЕЛИСИАНО Фисберто, Карлос си отива.
(Встрани на Фисберто.)

ФИСБЕРТО Причината за всичко не разбирам.
КАРЛОС Преди за моите неща да заговоря,
аз искам да Ви поздравя, Сеньор,
за онова, което вижда моят взор.
ЕЛИСА (Встрани на Паула.)
Такава дързост, Бога ми!
ПАУЛА Безспорна.
КАРЛОС На Вас, сеньор Фелисиано, аз желая
блаженство с тази, дето Ваша става.
ФЕЛИСИАНО На Вашите услуги си оставам.
АУРЕЛИО (Встрани на сина си.)
Добър младеж!
ОКТАВИО Учтив е, ще призная.
КАРЛОС На Вас, Елиса, моята сеньора,
желая сто години със съпруга.
ЕЛИСА Не мога да Ви пожелая друго,
живейте толкова и Вие.
КАРЛОС Моля,
понеже бързам, нямам много време,
да ми простите, че не възхвалявам
Вашият избор както подобава,
съпруг с отличен произход Ви взема.
ЕЛИСА Не знам какво прощавам, разберете,
но давам прошка.
КАРЛОС Господ да Ви пази.
Аз бързам, Аурелио, (за да не се окаже
че закъснявам, пътническата карета
за път готова я оставих), да Ви кажа -
във Фландрия отивам: и парите
на Вас да си оставя предпочитам,
тъй като ме е страх от кражба;
в сребро ми ги наброи точно
един търговец от Толедо.
ЕЛИСА (Встрани на Паула.)
Ще ме убие този, гледай.
ПАУЛА Преструвай се.
ЕЛИСА И прави го нарочно.
КАРЛОС До някой, с който търговия
във Фландрия Ви свързва напишете
да ми ги върне, можете да ми дадете
Ваш документ да си ги придобия
също като минаваме по пътя
през Франция.
АУРЕЛИО За мене щеше да е чест
да можех да Ви служа днес,
да имах към кого да Ви напътя,
бе времето, когато имах кредит
във Фландрия, но то премина.
КАРЛОС Нещастието ми ще е причина.
ЕЛИСА Ако не е наистина потребно
да тръгнете днес, ще предложа
да Ви намеря някой, който там
с печалба би услужил Вам.
КАРЛОС Щях да съм благодарен, ако можех
да поотложа този час, сеньора!
ЕЛИСА За малко, моля Ви, го отложете.
ФЕЛИСИАНО (Встрани на Фисберто.)
Този ли я ухажваше, Фисберто?
ФИСБЕРТО Да, мисля, че за заминаване говори,
за да не я тук вижда задомена.
ФЕЛИСИАНО Ако я толкова обича, то тогава,
да поизчака, да не заминава.
ФИСБЕРТО Ревност ли е?
ФЕЛИСИАНО Ревнуват мене.
ЕЛИСА (На Карлос.)
Дотам ли заминаването Ви е спешно,
че да не може да се поотложи?
КАРЛОС Дотолкова, че да загубя може
живота си, ако направя грешка.
ЕЛИСА Какво така Ви притеснява?
КАРЛОС Едно нещастие тъй силно,
че заминаването ми е равносилно
на смърт, но повече, ако оставам.
ЕЛИСА Желанието всичко да узнаем
е толкова голямо при жените,
че болката, която сте изпитали,
ме задължава да я разгадая.
Ще ми разкажете ли този случай?
КАРЛОС Щом като искате за разберете,
послушайте и се преизпълнете
към горестта ми със съчувствие.
Имах из този край един приятел,
с когото свърза ме такава дружба,
едно на друго са; сърцата
така ни свърза обич братска,
Че ако бяхме разделени
или се нещо случеше на мене
или на него, страдахме. Накратко,
разказвахме си най-подробно
за всичкото, което ни вълнува,
и мислите, с които сме будували;
подаръци си правехме без скромност.
Друг път го чувах да ми се кълне,
че иска да е плът от мойта плът,
все да сме заедно и никой път
от мене да не се отделя, нито ден.
в това, което ми предлага,
да бъда тялото държах веднага,
а той духът, защото не умира.
Но посред толкова учтивост
(кой би повярвал колко е нелепо?)
предателство извърши, без да трепне,
към тази обич, долно, некрасиво,
и бе най-малкото, че ме оставя;
и изостави ме, за щастие,
че ако бях му плът, пристрастен,
бих се убил, за да му отмъщавам.
Той с друг приятелство завърза,
когото винаги съм ненавиждал;
но тази нелоялност дръзва
да превъзнася като послушание.
За да не гледам как са двама
винаги заедно, не правих драма,
а предприех това изгнание.
към Фландрия и няма да се върна,
че моля Бог, дано ме там прониже
куршум, да ме лиши от грижи
а огънят му моя огън да обгърне.
И тази слука за да ме постигне
аз трябва само пътя да поема
и там такова място ще заема,
че и несръчният да ме достигне.
ЕЛИСА Решението Ви, да ме простите,
Не виждам повод да се каните
да заминавате, ако ме питат;
приятелят, когото споменахте,
от щастие не Ви е оскърбил,
след като подчинение е бил
дългът му, както ни признахте.
Освен това не сте направил
усилия, за да си върнете отново
заеманото място, безусловно,
в сърцето му, преди да Ви остави;
защото средствата не липсват,
писма, балкони, нощи, порти,
наместо с наранена гордост
в оплакване гласът Ви да пресипва.
Какви са тези признаци най-силни,
макар да им изтъквате цената,
че още любите, като се мятате
в каретата за Фландрия, в немилост?
Ще трябва да сте много избухлив
любим човек.
ФЕЛИСИАНО Аз го разбирам.
И кой пред оскърблението спира
на някоя измяна колеблив?
Какво му е доброто, питам,
да измениш или да предадеш,
и на невинния да подадеш
отровата на ревност да опита.
Но за несправедливите измени
отсъствията е изпитало небето,
за да не е угрижено сърцето
от ревности за отмъщение.
Вървете, Карлос, правите добре;
и накажете Вашия приятел
като си идете; ако е бил приятел
така ще му дадете да се разбере.
ФИСБЕРТО (Встрани на господаря си.)
Не се изказвай толкова открито.
ФЕЛИСИАНО Наясно сме и тримата какво говорим.
ЕСТЕБАН Сеньор, ще закъснеем: що да сторим?
КАРЛОС Да, времето ни гони по петите. Ще позволите ли да се сбогувам.
АУРЕЛИО Бог с Вас и на добър Ви път!
ОКТАВИО Утеха пътищата да Ви донесат,
елате от отсъствието излекуван.
(Карлос си отива.)
ЕЛИСА Какъв идалго!
ЕСТЕБАН Казвайте, сеньора.
ЕЛИСА (Встрани на Естебан.)
Ако не тръгнете днес, наминете
за да ме видите, вестта ми донесете.
ЕСТЕБАН Ще гледам господаря си да уговоря
да поотложи тръгването още малко.
ЕЛИСА Едно писмо бих искала да предадете.
(Естебан си отива.)

СЕДМА СЦЕНА

ЕЛИСА, АУРЕЛИО, ФЕЛИСИАНО, ОКТАВИО, ПАУЛА, ФИСБЕРТО.

ПАУЛА (Встрани на господарката си.)
Не скриваш ти, което ти е на сърцето.
ЕЛИСА Искам, Паула, ала не мога, жалко.
АУРЕЛИО Онзи идалго ще да счита,
че връзките във Фландрия си пазя.
ФЕЛИСИАНО Молбата му, сеньор, Ви го доказа.
АУРЕЛИО Той Карлос ли се казва, да попитам?
ФЕЛИСИАНО Да, Карлос му е името.
АУРЕЛИО По случай?
ФЕЛИСИАНО Извадил го е император Карл сам
от купела.
АУРЕЛИО Такава милост кралска!
Но как е станало, къде се случи?
ОКТАВИО Не виждаш ли, че се шегува
с тебе Фелисиано?
АУРЕЛИО Аз пък, ето,
помислих го за вярно. Останете
тук да си поприказвате, жадувам
да ида да разгледам по-отблизо
един кон, с който скоро се сдобих.
ОКТАВИО Нека оставим годеника бих
ти казал, в къщата ни влиза,
да може малко по-свободно
със своята съпруга да си поговори.
АУРЕЛИО Утре ще се венчават и не споря,
че да си поговорят тук е сгодно.
(Отиват си Аурелио и Октавио.)

ОСМА СЦЕНА

ЕЛИСА, ФЕЛИСИАНО, ПАУЛА, ФИСБЕРТО.

ФИСБЕРТО Сеньора Паула, тъй като вече
нашите господари ще се женят
и сме им много задължени,
а Ваша милост е сърдечна,
дано късмета ни сподири
и ние с Вас да се залюбим.
ПАУЛА За Бога, времето си губим,
че още малко и умирам.
Та оставете ме; че си отива
нещо далече от очите ми,
в които сълзите потичат.
ФИСБЕРТО Тъй тъжна да сте за това не бива.
ПАУЛА Нима тъгата ми е безпричинна?
ФИСБЕРТО Аз имал съм Ви за жена различна
от онова, което сте.
ПАУЛА Отлично.
ФИСБЕРТО Вкус липсва Ви.
ПАУЛА И по каква причина?
ФИСБЕРТО Онзи е мъж, не ставайте за смях,
от тези, за които казват в двора,
че тип е.
ПАУЛА Кратко да ми отговорите:
в какво прилича Ви на тях?
ФИСБЕРТО Щом някой е човек зализан
и по характер подлизурко,
когато е чудак в притурка
и просторечия нанизва;
когато се облича като просяк
или се гизди като кукла,
ако се перчи или пък е мухльо,
ако се муси и шеги не носи;
с опърпана яка или колан,
с разбойнически вит мустак,
по цял ден не подвиващ крак,
такъв е тип в Мадрид зован.
ПАУЛА С такива зли очи погледна
войника, който заминава.
ФИСБЕРТО Погледне ли се с твоите и става
пръв хубавец?
ПАУЛА Не е ли редно?
този, когото тип сте назовали,
в действителност е момък млад и
на добродетели богат е,
във всичко заслужава си похвали.
На струните ръка щом сложи
кара китарата да заговори
и шпагата щом хване, спорът
чиновниците бързат да отложат.
Тъй остър е езикът му, че шут
такова чудо няма да измисли,
солени са шегите му наистина
като дебел опушен свински бут.
Той е поет с изящен слог,
как пише сегидиля само;
танцува и умора няма,
летеж е неговият скок.
Той благородник е без малко,
не му оглеждайте краката:
на рицар истински с душата,
макар и беден, е добър идалго.
ФИСБЕРТО Говориш, Паула, от страст на дребно;
това човече е едно маймунче.
ПАУЛА За него ще се моля аз на ум, че
в чистилището да е сред погребаните.
ФИСБЕРТО Как при погребаните?
ПАУЛА Щом е длъжко
отсъствието; ако тук си беше...
ФИСБЕРТО Щях да му дам...
ПАУЛА Какво ли щеше...
ФИСБЕРТО Един в зъбите с тази дръжка.
ПАУЛА Исусе! С дръжката! Добре ли чух?
ФИСБЕРТО Ако не беше господарят с нас...
ПАУЛА Добре, свалете си ръката; аз
не съм Ви нотите, или сте глух.
ФИСБЕРТО Фелисиано гледам не започва
със своята съпруга да говори.
ПАУЛА Нито тя с него. Ей, че хора!
ФИСБЕРТО Добро начало за женитба точно!
(Встрани на своя господар.)
Какво стоиш? Защо не вземеш
с Елиса разговор да поведеш?
ФЕЛИСИАНО Не ми говори. Почна ли, поглеж,
отново се разсърдила на мене.
ФИСБЕРТО На годениците от Ориачуело май
Играете си - Хапвайте, женихо!,
- Яде ли тя?
ФЕЛИСИАНО Объркан съм, по-тихо,
Дали е ревност или е любов, не зная.
Да е любов, не я дължа все пак,
за ревността е прекалено рано.
(На Елиса.)
Ще разрешите ли Фелисиано
да се оттегли, дело водя пак
от полза за двореца тук.
ЕЛИСА Имате позволение, сеньор.
ФЕЛИСИАНО Аз уверявам Ви, ще бъда горд
да бъда Ваш роб и съпруг,
неща, които съм уверен,
че сте ги оценили вече.
ЕЛИСА И аз Ви уверявам най-сърдечно,
като Ви служа радост ще намеря.
На добър час, сега отивайте,
че милостта Ви аз ще почета.
ФЕЛИСИАНО Тъй свойствено е на почтеността
към скромните да бъде милостива.
(Отиват си Фелисиано и Фисберто.)

ДЕВЕТА СЦЕНА

ЕЛИСА, ПАУЛА.

ПАУЛА Е, щом Фелисиано си отиде,
искам, сеньора, да те скастря,
защото, че толкова безстрастно
с него си разговаряхте, обидно.
Причината за поведение подобно
я знам, че Карлос заминава,
но дойдат ли нещастия, тогава
е нужна повече от друг път доблест.
Ела на себе си. Какво ти става?
ЕЛИСА Ах, Паула! Та моят ненагледен
в колата пощенска е вече седнал.
ПАУЛА Боя се аз, Елиса, че си права.
ЕЛИСА Какво да сторя, чувствам, че умирам.
Живота ще ми струва тази мъка.
ПАУЛА Все още може да се мине без разлъка.
ЕЛИСА Ще трябва средство да се изнамира.
Честта сега не ме интересува,
ако предлагаш някакво лекарство.
ПАУЛА Е, след като до тука я докарваш,
Сеньора, по-добре е, ми се струва,
да не стоиш все вкъщи по цял ден,
при някоя приятелка е важно
да идеш, там да дойде ще му кажа.
ЕЛИСА Ревнив е толкова и заслепен,
че няма да поиска да остане.
ПАУЛА Ще иска; момъкът те обожава.
ЕЛИСА В твоето име, чест, направих
аз всичко; но каквото ще да стане,
прости ми и на любовта ми дай право.
ПАУЛА Накъде ще се отправиш?
ЕЛИСА На Лауренсия се доверявам.
ПАУЛА Наблизо е, и къщата им знам я.
(Отиват си.)

Салон в дома на Лауренсия.

ДЕСЕТА СЦЕНА

ЛАУРЕНСИЯ, САБИНА.

ЛАУРЕНСИЯ Намери ли го, бързо се завръщаш?
САБИНА От къщата на Аурелио като излезе.
ЛАУРЕНСИЯ Да дойде тук ще бъде ли любезен?
САБИНА Както ми заповяда, го поканих вкъщи.
И твоето писмо като прочете,
така се смя, че щеше да умре.
ЛАУРЕНСИЯ Тогава отвори му да се разберем.
САБИНА Естебан идва с него.
ЛАУРЕНСИЯ Двете
ще ги приемем. Тръпки ме побиват.
САБИНА Те влизат вече.
ЛАУРЕНСИЯ Малко ме е страх.
Подреждай и столове донеси за тях.

ЕДИНАДЕСЕТА СЦЕНА

КАРЛОС, ЕСТЕБАН. - Предишните.

ЛАУРЕНСИЯ На път?
КАРЛОС Във Франция отивам.
И нещо друго повече да не умея
не знам да има на земята,
от онова, което ми загатва
писмото Ви. Да лъжа аз не смея.
Кой е решил, че съм гадател?
ЛАУРЕНСИЯ Вестта за заминаването Ви за мене
дойде внезапно, аз съм поразена
и нямам по-голяма грижа на главата.
За заминаването Ви какво е повод,
на ревност ли отсъстването се дължи?
Без дарът Ви да ми принадлежи,
да отгадавам съм готова
причината, която Ви отдалечава.
КАРЛОС На Вас ще кажа, че разлъка
притворна е, да причинява мъка
на породилата я.
ЛАУРЕНСИЯ Ваше право.
Значи оставате. Да го узная
ме прави, Карлос, тъй щастлива,
че бих почерпила.
КАРЛОС Не бива
и да помисля, че да Ви гадая
ме викате, за да разглеждам
Вашите хубави ръце днес.
Кой казва, че добри късмети
ще нося, като се отрежда
все лош късмет на мен самия?
ЛАУРЕНСИЯ Недейте, Карлос, да отричате;
добре аз зная, че отличен сте
в гадаенето и че несравним сте.
КАРЛОС Естебан.
ЕСТЕБАН Да, сеньор...
(Встрани, на Естебан.)
КАРЛОС Какво тук става.
ЕСТЕБАН Колко недосетлив си само,
по-ясно от това тук няма,
не виждаш ли защо тъй настоява?
Тъй като тя обичаше Фелисиано,
който зарад Елиса я оставя,
а теб Елиса пък те наранява,
и ти заради него сам остана,
то Лауренсия е пожелала
мъст с ревност да обедините.
КАРЛОС Не са ми виждали до днес очите
твар по-разумна и похвална.
ЕСТЕБАН Вземи на Лауренсия ръката
и отгатни какво си мисли,
додето на Сабина аз измислям
какво показва й съдбата;
че Лауренсия като обикнеш,
и двамата сте отмъстени.
КАРЛОС Добър съвет е, без съмнение.
(На Лауренсия.)
На Вашата молба откликвам
и не отричам, че разбирам
тази наука; но ми обещайте,
че никой няма да узнае,
за съм астролог не претендирам
и ако тръгне слух ще се обидя.
ЛАУРЕНСИЯ Ще Ви се подчиня в отплата.
КАРЛОС Сеньора, дайте си ръката.
ЛАУРЕНСИЯ Вземете я, сеньор.
КАРЛОС О, боже свидни!
Кръст ще направя и целуна.
ЛАУРЕНСИЯ Постойте, ще целунете ръка ли?
КАРЛОС Не, само кръста.
ЛАУРЕНСИЯ Хубаво начало.
КАРЛОС Исусе!, колко странен случай!
Тук виждам повече от ясно,
че сте обичали безмерно
човек неблагодарен и неверен.
ЛАУРЕНСИЯ Какъв сте гений!
КАРЛОС Вижда се прекрасно.
Тази тук линия, която се пресича,
посочва, че жена се е явила
на Вас любимият Ви изменил е.
ЛАУРЕНСИЯ Мисля си, че това и Вас обрича.
КАРЛОС измъчваше ме, но откакто
аз Вашата ръка поех, Сеньора,
то другата, която губя, скоро
хубаво отмъщение я чака.
ЛАУРЕНСИЯ Какво говорите?
КАРЛОС Че тук чете се
как смятате да отмъстите
с друг мъж.
ЛАУРЕНСИЯ Ако опитам,
дали ще го постигна лесно?
КАРЛОС По-ясно виждам го сега
и утвърдително ще отговоря.
ЛАУРЕНСИЯ Във Вас го вижте; че повторно
в мен гледате.
КАРЛОС Във Вас? Кога?
ЛАУРЕНСИЯ Преди да давам поводи умело
с ръката ми да разполагате.
КАРЛОС Да поговорим там предлагам.
ЛАУРЕНСИЯ Да поговорим.
КАРЛОС (Встрани.)
Каква смелост!
(Снижават глас.)
ЕСТЕБАН А Вие, сеньора Сабина,
не знаете ли, че слуга съм
на астролога аз?
САБИНА Прекрасно,
Дали сте усвоили по причина
такава мъдростта му? Че желая
за хиляди неща да питам.
ЕСТЕБАН Аз самият
съм по-добър, ще Ви открия.
И нека още да Ви запозная,
че във Валядолид говорят
е имало начетен астролог,
който прогнози правел, строг
в науката, на много хора.
Та той един слуга си имал,
който обратното на господаря
записвал и така по-вярно
улучвал, но не правил име.
Щом астрологът се споминал,
спрял да гадае и слугата,
и ако го попитат, вмятал,
че е невеж наполовина,
че отговорите намирал
като обратното предсказвал;
алхимията, астрологията, казвал,
трябва наопаки да се разбират.
САБИНА Нашите господари стават
все по-доволни най-накрая.
ЕСТЕБАН Да отмъстят и двамата желаят.
САБИНА Такива работи се получават.
ЕСТЕБАН Не липсва и на нас причина
да отмъщаваме.
САБИНА Раздяла
Фисберто готви ми.
ЕСТЕБАН Събрали
Се бяхте по съгласие двамина.
И мене Паула ме изостави.
Ако поискаш, ето ме насреща.
САБИНА Твоя съм откато те срещнах.
ЛАУРЕНСИЯ Карлос, аз истината ти представих.
В тебе започнах да се влюбвам,
водена все от гняв и отмъщение,
но ще засвърши то с любов то за мене
и аз ще стана твоята аз съпруга.
КАРЛОС Дори и да не беше ти, която си,
за да си отмъстя щях да се влюбя.
Твой трябва да съм.
ЛУРЕНСИЯ Да не губим
Повече и честта си да спасим.
КАРЛОС Почука ли се?
ЛАУРЕНСИЯ Да, така е.

ДВАНАДЕСЕТА СЦЕНА

МАЕСЕ ХУАН - Предишните.

МАЕСЕ ХУАН Елиса е дошла, Сеньора, да Ви види.
КАРЛОС Елиса тук!
ЛАУРЕНСИЯ Сега? Елиса идва!
КАРЛОС Че те е огорчила знае
И иска да се оправдава.
ЛАУРЕНСИЯ Какво да правя? Трябва да се скриеш.
КАРЛОС Предишно криене щеше да ме убие.
Но тук да съм какво ме извинява.
ЛАУРЕНСИЯ Мини зад тази там завеса.
(Отива си Маесе Хуан.)
КАРЛОС Амур, дете, кажи какво да правя?
На криеница да играя ми остава,
додето ми се накърнява интереса.
До мене застани, Естебан;
какво изобретили са да видим.
ЕСТЕБАН Е, няма страшно, биковете идат,
а цял живот сме на арена с тебе.
(Скриват се Карлос и Естебан.)

ТРИНАДЕСЕТА СЦЕНА

ЕЛИСА, ПАУЛА. - ЛАУРЕНСИЯ, САБИНА; КАРЛОС и ЕСТЕБАН, скрити.

ЕЛИСА Към мене след това, прекрасна Лауренсия,
да не отправяш справедливи упреци,
аз не потърсих друг дом, нито друга
приятелка, за да є доверя честта си.
Ще кажеш, с твоя годеник ще се венчавам,
ще кажеш, че отнемам ти Фелисиано;
Баща ми ме принуди, своя вкус
душата ми покорна пренебрегна.
Реших се на това да съм покорна щерка;
но истина е, че принудена се подчиних;
и виждайки, че милият за Фландрия поема,
да не дочака да се женя, толкова набързо,
в пощенската карета трябва да е вече,
смегчи се моето сърце и толкова
помогна ми, като съзрях в очите му сълза,
че тук безпаметна, без чест, без воля
дойдох да те помоля да го доведете;
и в твоя дом аз ще му дам ръката си,
за да остана негова завинаги.
ЛАУРЕНСИЯ Елиса моя, късно си се осмелила.
Карлос замина; в пощенска карета
видях го, почитаема, и от прозореца
попитах за причината, която го заставя
така внезапно да замине, той ми отговори:
„За да не видя да се наслади Фелисиано,
Скъпа ми Лауренсия, на повече от мене.“
Закри си с кърпичка очите, щом го каза,
и се нахвърли на конете пощенски така,
че като лъч отминаха, след който
се взира погледът и нищо не долавя.
ЕЛИСА Отишъл си е Карлос, а съм жива още?
Каква нещастница съм аз!
Тъй късно се наканих да го търся!
Побъркана душа, крака страхливи,
такава малка бързина си дадохте!
Какво бе това мое подчинение?
Нали свободна ражда се душата?
Не ми ли даде Бог свободна воля?
Какво тогава казах и направих?
Къде да търся своя мил сега?
Къде да го последвам мога?
О, небеса! Ако душата ме оставя,
О, невъзможност, станала реалност!
Отишъл си е Карлос, а съм жива още?
Моли се Богу, че ако се върнеше,
където ми нареждаше баща ми
да му се подчинявам, то преди
това живота ми ще трябва да отнеме!
Иди, приятелко, и му кажи сега,
кажи му на баща ми, че съм мъртва,
че просната си ме видяла: какво чакаш?
ПАУЛА Сеньора, късно е да се измъчваш;
спомни си...
ЕЛИСА Трябва ли да си припомням?
ПАУЛА Виж...
ЕЛИСА И какво да видя искаш?
ПАУЛА Помагай, Лауренсия.
ЛАУРЕНСИЯ С какво?
ЕЛИСА Не бива да го видя вече? Бедна аз!
Не му ли казах да си иде?
Как са могли да разделят
двете души, съединени от небето?
Ах, Карлос!, накъде замина?
О, невъзможност, станала реалност!
Отишъл си е Карлос, а съм жива още?
КАРЛОС (Встрани на Естебан,
където се крият.) Не бих могъл да издържа, Естебан,
макар да будят ревността ми,
ни сълзите, които я заливат,
ни думите, които казва, свидни ми.
Аз искам да изляза.
ЕСТЕБАН Малко се задръж.
КАРЛОС Да се удържам ми е невъжможно.
Не виждаш ли, че тя ме обожава?
ЕСТЕБАН Сега, когато знаеш, че е непоколебима,
си отмъщавай, сметките си разчисти.
КАРЛОС О, небеса, умира си ми онзи лебед!
О, колко сладко само пее!
Но остави ме пак да възкреся
аз феникса на любовта нетленна!
ЕЛИСА Как позволяват небесата
агонизираща Елиса да живее,
когато Карлос сбогом си е взел?
Но нека види днес светът,
ако Пирам е той, ще бъда Тисба.
О, невъзможност, станала реалност!
Отишъл си е Карлос, а съм жива още?

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА СЦЕНА

ОКТАВИО, ФЕЛИСИАНО - Предишните.

ОКТАВИО (На входа.)
Ти като зет ще трябва да ме подкрепиш.
ЛАУРЕНСИЯ Елиса, брат ти е това и твоят годеник
пристига с него; забули се и се скрий.
ЕЛИСА Ето сега!
ЛАУРЕНСИЯ Закрийте се с наметалата двете!
ЕЛИСА Отзад се скривам.
(Елиса и Паула влизат там,
където са Карлос и Естебан. -
Влизат Фелисиано и Октавио.)
ОКТАВИО По каква причина,
се скриха Лауренсия, онези дами?
ЛАУРЕНСИЯ Пристигат от Аточа те и се отбиха,
за да се срешат, а жените не обичат
да ги намират неприготвени.
Но по каква причина в този дом
реши да влезеш пак, Фелисиано?
ФЕЛИСИАНО Не мисля, Лауренсия, че дързост
да дойда да те видя би било,
и при това услуга за да ти направя.
Октавио не вярва, че съм ти говорил;
зет негов съм и задължен приятел,
доброто му желая и голямо щастие
ви чака, близо до Елиса ще живееш.
С това да свършим, ако ти харесва,
защото откъм негова страна са всички
така доволни: ти какво ще кажеш?
ЛАУРЕНСИЯ Че съм омъжена.
ФЕЛИСИАНО Ти, за кого?
ЛАУРЕНСИЯ За Карлос.
ОКТАВИО Кой Карлос?
ЛАУРЕНСИЯ Ти не го ли знаеш?
ОКТАВИО Един познавах, но във Фландрия отиде.
ФЕЛИСИАНО Октавио говори истината, онзи момък
в пощенската карета е.
ЛАУРЕНСИЯ Престорил се е,
тъй като важно е било; а сигурното е,
че Карлос е, Октавио, моят съпруг,
а аз - жена на Карлос.
ФЕЛИСИАНО Лауренсия,
кого очакваш от лъжи да заревнува?
ЛАУРЕНСИЯ Лъжи ли са, ще видиш утре,
при първото известие за сватбата ни.
ОКТАВИО Фелисиано, губя си ума: да идем
да проверим дали ни казва истината.
ФЕЛИСИАНО Казвам ти, Карлос тръгна с пощата.
ЛАУРЕНСИЯ Аз казвам, че до мен е близко Карлос.
ОКТАВИО Да тръгваме, за Бога; знам къде живее.
ФЕЛИСИАНО Да идем, за да се успокоиш; но мисля,
(Встрани на Октавио.)
че за да предизвика ревност и да оскърби
желае Лауренсия с такива хитрини.
ОКТАВИО Нещастен ще съм, истина ако излезе!
До тази мъка паднах от какво небе,
надеждата додето в мен поддържаше
живота, който пазел съм за Лауренсия!
ФЕЛИСИАНО (Встрани.)
Не съм по-малко огорчен и наранен;
че не по-малко я обичам. Ако вярно е,
Как само си е отмъстила тя на мене!
САБИНА (Встрани на господарката си.)
С едина камък двамата уцели.
(Отиват си Фелисиано и Октавио.)

ПЕТНАДЕСЕТА СЦЕНА

КАРЛОС, ЕЛИСА, ЕСТЕБАН и ПАУЛА, излизащи оттам,
където са били скрити; ЛАУРЕНСИЯ, САБИНА.

КАРЛОС Почакай, не бъди така студена,
че ще посегна на живота си.
ЕЛИСА Ти чакай, и не ме докосвай,
че ще завикам.
КАРЛОС Погледни ме,
та аз съм твоят Карлос, мила моя.
ЕЛИСА Ти ли си моят Карлос?
КАРЛОС Да, Елиса моя.
ЕЛИСА Ти си смъртта ми, ти си моят ад;
и е лъжа, че бил си моят мил.
КАРЛОС Скъпа Елиса, ти ли си онази,
която бе дошла да ме потърси,
както кошутата водите търси,
ранена от пламтящата трева?
Защо тогава като ме намери
от мене бягаш?
ЕЛИСА Повече ме ти подтикваш,
след като вижда се, че да отричаш
не можеш любовта, която ми дължиш.
Когато тръгвам да те търся,
заложила душа, чест, име,
живота може би, те виждам скрит,
където исках да се скрия
от брат си и от бъдещия си съпруг!
Не, стига: днес ще видиш как Елиса
ще се омъжва за Фелисиано.
КАРЛОС Послушай, мила моя.
ЕЛИСА Нито дума
не казвай; нямаш оправдание.
Какво чудесно заминаване!
Каква карета хубава за Фландрия!
(Отива си.)
КАРЛОС Елиса, дивна ми Елиса,
Елиса, радост за очите ми,
Звезда и светлина на моя взор!
ЕСТЕБАН Отиде си и повече не се мори.
Почакай, скъпа Паула,
Паула, мила на очите ми,
гурелче в ъгълчетата им,
послушай.
ПАУЛА Махай се, хитрецо,
Ведно със своята сеньора
Сабина, скрила те в дома си.
(Отива си.)
КАРЛОС Тази така жестока позволете
аз да последвам.
ЛАУРЕНСИЯ Чуй ме, Карлос.
КАРЛОС Благоразумието ти ми позволява
тук да я задържа.
(Отива си.)
САБИНА
Чуй ме, Естебан.
ЕСТЕБАН Ще го направя на решето.
(Отива си.)
ЛАУРЕНСИЯ Ето с какво се сподобихме!
О, колко слаба астрология!
Но ще намеря лек за всичко;
че който люби и подири отклик,
постига всичко, ако го поиска.
САБИНА И значи, вече Карлос те засяга?
ЛАУРЕНСИЯ Това, което чувствам, ще ти кажа,
трудно забравя, който силно люби.
За мене истината е Фелисиано,
ако ми го оставеше Елиса.

първо действие | трето действие