ГРОЗДОБЕР

На Жорж Рал

Главата зашуми ли ви приятно,
и забуксува нещо паметта -
послушайте, туй химн е на кръвта...
О, музика, далечна, непонятна!

Послушайте! - тя, може би, и плаче,
с един нечуван до тогава глас,
душата ни изгонил в своя бяс
и който ей сега ще млъкне, мрачен.

Мой брат по кръв, да вдигнем тост,
и, брат на виното, - сама кръвта!
О, вино, кръв, - червен апотеоз!

Плачете, пейте! - нека паметта,
душата бягат - до мига последен
намагнетисвайте гръбнака беден.

Превод от френски: Борис Илиев

върни се | съдържание | продължи