Голите ръце на Пати Смит върху сцената, докато косата й скрива нейното анемично конско лице. Плътните устни на Джими Хендрикс: негов плакат в някое порутено село в Арагон. Ваната, в която направи кълкъл Джим Морисън в Париж. Сандалите 43 номер, които носеше Джанис Джоплин. Надрусванията, с които се опияняваха модерните от селата в Испания, слушайки Пинк Флойд, когато бъдещето не беше дошло. Дехидратираната фризьорка на Дейвид Бауи. Мирът, дрогата и психиделичните текстове на Джеферсън Еърплейн. Животът, който ни обеща Боб Дилън, докато пъхаше ръка в дънките Ливайс на Джоун Байез. Пълният глас на Лу Рийд, славен Франкенщайн на ХХ век. Моторът Веспа на Роджър Долтри, с огромните му огледала за обратно виждане. Сид Вишъс, най-големият, този, който направи една песен и умря. Нико, която пя с Велвет Ъндърграунд в Макс на Канзас Сити и Уорхол, пиещ топла кока кола. Блаженият Джон Ленън. Секс Пистълс, вечни кандидати за Нобеловата награда за литература. Иън Дюри, накуцващ и потящ се по света, пеещ винаги една песен с три срички. Тод Ръндърген, Кевин Ейърс, какво ли е станала с тях. Мустакът на Франк Запа, минизадникът на Мик Джагър, жилетката на Джими Пейдж и черните сълзи на Алис Купър. Но винаги косите на Пати Смит, красивото момиче с дълги и мръсни крака. Подобен парад на сенки ме забавляваше повече от двадесет години. Вулгарни, чеждоземни, забогатели и дрогирани. Вдъхновени, гениални и мъртви. Тези типове изглежда няма да си идат никога.

върни се | съдържание | продължи