Няма да стоя с теб нито минута повече. Писна ми от твоите ритници. Казах ритници. И от твоите ризи, да ги пера и да ги гладя. Колко са гроз-ни нещастните ти ризи, и това като съм ги избирала аз. Не те обичам, чуваш ли ме, ами вече не те обичам изобщо. Не ми харесва футболът, нито тенисът, нито романите за римляни или за извънземни, или за дракони, или за ориенталски ракли, или за каквото и да е, което си четеш нощем, преди да заспиш като прасе. Чуваш ли добре това? Не ми харесва никак, никак, никак футболът. Струва ми се нещо чудовищно, футболът. Не ми харесва майка ти, нито сестра ти, нито братовчедите ти. Разкарай се. Карам десет години край теб и за десет години не съм отворила уста. Не можеш да направиш кафе. Не умееш да галиш. Не можеш да опържиш една тортиля. Не знаеш как да повикаш водопроводчика. Не умееш да простираш. Не умееш да обичаш. Не умееш да се усмихваш. И ми е толкова мъчно за теб, защото в действителност ми е мъчно за теб. Мъка. Да, мъка, защото нямаш вина за нищо. Да, истина е, знаеш само да навиваш будилника и да изпиеш една бира с приятелите, след като си мамил десет последователни часа (спокойно, няма да се пусна на твоите приятели, макар да са последните еректирали фалоси върху земята, защото са толкова чудовищни като теб, невинна чудовищност, ако искаш, но само това). Ти си един постиндустриален Носферату, любими мой. Десет часа бачкайки. Карам десет години, слушайки това за десетте часа. Десет години по десет часа всекидневно за нищо. „Ама моята работа е много важна“, казваш. Да, не виждаш ли как се променя светът с твоята работа. Забелязва се всеки ден, да, промяната на света, заради бачкаторската ти воля. Хайде, навий будилника. Вече ти е изгладена ризата. Утре имаш много работа, любов моя. Клетнико, любов на живота ми. Хайде, лягай си. Несретник, който вече не си го намира, даже няма кураж да си потърси любовница. Глупчото моят съпруг няма да знае какво да прави с една любовница. Да, вече знам, че носиш много пари вкъщи и сега ще купим нови мебели и ще сменим колата. Добре. Чудесно е. Ще се пусна на водопроводчика, на общинския полицай, който носи глобите, които ти налагат, за това, че не можеш да паркираш, на съседа от петия етаж, на оня от шестия, на тоя от третия, и ти никога няма да забележиш нищо. За нищо на света няма да забележиш. Една маса от масивно дърво и едно Рено Меган, и една седмица в Канкун. Ризата ти на карета, колана ти, панталонът ти от тергал и мокасините ти. Хайде, любов моя, аз ти навивам будилника, утре ще правиш същото като вчера, каква страст. Работи, любов моя, ставай рано, любов моя. Единственото ти сладострастие: флакон Лоеве, купен от dutty free. И умри скоро, любов на живота ми. Ще ми се да те видя да умираш, ох, това ще ме направи похотлива, това ще ми отвори цепката от Кейптаун до Рейкявик. Умри скоро, будала, който ми ебаваш живота всеки миг, всеки миг.

върни се | съдържание | продължи