Лято без дъх, слива в синьо.
Слънце бърше устни в облак.
Изтръгнах листи от твоето рамо,
издърпах ги от ръцете ти – трънак.

Любовта души като като сладкиш от сливи,
кълве като фасове във виното.
Поплачи си сладко, любима!
Скутът ти е лоно в синьо.

върни се | съдържание | продължи