Откогато бях дете и моят баща бе ловец, от кучето,
което подскача и слага лапите си на гърдите ми;
от свежите поляни вече в слънце, и биковете,
които втренчени ни гледаха, завъртайки си главите,
но неподвижни и достойни за осанката си и спокойствието,
огради.

Следобедната дрямка над долината навярно с крачките ни
посред ясени и пепелянки, между свраки и къпини,
и вие, толкова лесни за прескачане, толкова непрекъснати
по продължение на тесни улички с преливащата
вода, и щастливите облаци по небето,
огради.

Преждевременно израстване, обагрено от детство още,
със сините очи на онова едва различавано
момиче сред пейките на вагон от трета класа
и вече невъзможна любима отвъд планините.
О, моя обич, хлипаща с вашите сиви камъни,
огради.

И после сухи хълмове, където мъжете падат,
където мъжете умират, улучени от куршуми,
измамени наполовина от триумфалните си химни,
жертви, които не искат да стрелят и стрелят.
И вие, вярно пазещи техните гърбове,
огради.

Но стигнах до едно селце от зрялост и живот,
уединен в градини, любов, която не се уморява,
счупени керемиди и невидими птици, които пеят.
Също кланицата и старото гробище
имат глинени огради, уморени и напукани
огради.

Също нашите мигове да бъдем двама, разхождащи се
към същия хоризонт и да се върнем с ангелуса
към съдбата си на вкоренени листаци.
Нашето фалшиво бягство в полето! И коравото
стъкло на един градски прозорец и заплаха,
огради.

Минават бавни часовете, каруците, стадата.
Преди бяхте необработени парчета гранит,
а сега сте дебели стени от кафява или сива пръст.
Вечно непреклонни граници на чужда собственост,
за да продължим да сънуваме всекидневната си бедност,
огради.

върни се | съдържание | продължи