Разминаваме се в дългия коридор.

Някои привечери се преследват здрачът и той по прозорците.

Очарова го да се укрива в калейдоскопа.

А през съботите
да кара да се върти в стария грамофон музиката
на сферите.

Със зрели зърна от нар фабрикува ручейчета
върху голата си гръд,
за да отпъди насталгията ми по водите на реката, която изгубих.

Спи свит в крилата си като яйце
и фосфоресцира
синьото му биещо сърце сред невъзможната му сянка.

Понякога се гушва на писалището ми и в часа на ангелуса
откривам
малки живи небесни дъги над масата ми.

Ако съм тъжен, ноктите му се разсипват в скреж
и, на момента,
в чекмеджето с ръкописите ми, много бавно, пада сняг.

И винаги,
да се отразяваш с бели шибои във вътрешното огледало на гардероба,
да бродираш сънищата ми, докато спя, или да скриваш
бонбони със сладник в канадката ми, винаги
будувай над мене, хранител,
който ме спасяваш от отровената целувка, ангел,
който ме закриляш
от смъртоносната прегръдка
                     или плътоядна богомолка
на друг ангел,
по-паднал.

върни се | съдържание | продължи