Свежи лилии във вода. Майка ми
чете книгата на сър Артър за тайнство
на викториански магьоснички. Светлината
се оцветява с цвета на тези цветя, стаята -
докато прихваща коминът плахото идване на нощта -
диша като издутата гръд на червеношийка, и днес
когато, отминало време, пиша това,
още мога да сещам
как се разнасят в собствената си белота
привиденията, и крепкото спокойствие на онази ръка,
невидима и красива,
която отделяше от нас, като волани от газ
или парцали мъгла, цялото безпокойство, всичката болка,
онова застинало биене на криле, което е смъртта.

Хармония -
              това е секретът -
срещу бялата крилата дама.
Само
хармония срещу смъртта.

върни се | съдържание | продължи