Добро утро! Как започва денят ви? Може би с едно дълго и блажено протягане, чаша чай две-три ободряващи упражнения и усмивка в огледалото, или по-скоро с първата доза кофеин в чаша горещо кафе, гарнирано с цигара. Вече се замисляте... Единият вариант е вероятен, нещо, което много пъти всеки от нас си е мислил да превърне в навик. Светът, който предпочитаме, който заслужаваме. Друтият сценарий – това, което правим в действителност и което сме превърнали в рутина, в ежедневие. Жалко, нали, а си даваме сметка колко е важно как започваме деня си, как прекарваме работния си ден и как оползотворяваме свободното си време. А какво всъщност е свободното време и в наши дни? Дали е онзи отрязък, който посвещаваме на нашето хоби, на семейството? Или просто няколко часа, които използваме, за да свършим всички задачи, за които не ни е останало време. И още много въпроси – колко от нас спортуват в свободното си време? Каква роля има културната индустрия в живота ни и какво влияние оказва върху осмислянето на свободното ни време и потребността от спорт?
      Даваме си сметка за качеството ни на живот, когато е прекалено късно и улиците вече са пълни с протестиращи хора или когато излезем зад граница и направим разликата. Добро утро! Притиска ни комерсиализацията, премоделираме ценностите си според това, което бълва малкият екран или – ако имаме привилегията – плазмата. Докосваме „тъч-скрийна” по-често от нашите близки и се превръщаме в едни прототипи на първообразите от рекламата. Намираме си оправдание за това, че сме такива и все по-често изричаме „нямам време” или „нямаше начин”. Прехвърляме си отговорността с онези, които поставяме над себе си и наричаме управляващи и едни с други си измиваме ръцете. Накрая просто си говорим, философстваме и историята се повтаря отново и отново и по различен начин...
      Хората се определят от гледната си точка, именно това поражда различията между отделните индивиди, разграничава ги от масите. Как всъщност влияе културната индустрия в България – манипулира и стимулира масовизацията на принципа „промиване на мозъци”. Старите ценности отстъпват пред комерсиалното и човек си създава нови възгледи за себе си – променя гледната си точка. Средствата за масова култура: филми, песни, шоу предавания, реклама, новини и пр. стимулират самозабравата и превръщат и се превръщат в единствено развлечение за обикновения човек. Колко от нас осмислят ежедневието си и наистина оползотворяват свободното си време, а колко от нас се занимават със спорт? В повечето представи на младите хора модерният човек притежава най-новия телефон, прекарва свободното си време в мола с приятели, ходи на кино от време на време, спортува във фитнеса, за да има тялото от екрана и вечер се забавлява в някой клуб. Няма нищо лошо в това да имаш последен модел телефон или да танцуваш под звуците на най-новия поп-фолк клип, но има и някои признаци на поведението, които ти показват, че си прекрачил границата. Събуждаш се и влизаш във Facebook през телефона, чатиш си с приятелите докато си с тях, прекарваш часове в колата си в задръстване, за да отидеш до фитнеса и да въртиш педалите на автоматично колело за 15 минути, снимаш закуската, обяда и вечерята преди да започнеш да се храниш, подражаваш на лицата от екрана, снимаш се по бельо в солариума и споделяш снимките с всички приятели и неприятели и пр. Общо взето този модел на уеднаквяване на хората и ценностите им не сме го измислили ние, съществува във всяка една държава – част от манипулацията и управлението на масите. У нас обаче грижата за човека отстъпва пред нуждата от зрелище и шоу. Човекът се превръща в един потребител и бива третиран като такъв подобно на консуматорския модел в икономически развитите държави. В страна като САЩ например, където масите са изградени от консуматори, има условия за спорт, за развлечения и оползотворяване на свободното време. Въпреки новата си природа на потребители хората разполагат с абсолютно всичко необходимо, което за тях вече е даденост – игрища и площадки в квартала, парка, на плажа, отделна лента за велосипедисти и пр. Разбира се ние сме много далеч от Държавата на неограничените възможности, но сме далеч и от по-близки до нас страни.
      В стремежа си да осигурим бърза печалба и да постигнем бърз успех в кратки срокове по-скоро претупваме, отколкото изграждаме. Количеството е приоритет пред качеството, продажбите са най-важни, „отбиването на номера” е основен принцип. По-лесно е вече да израснеш и да бъдеш възпитан пред компютър отколкото да караш колело, да се разхождаш в планината и отговорността за теб нараства. В България има спорт, прави се нещо за него, но в повечето случаи положените усилия имат епизодичен характер. И как въобще е представен спортът сред подрастващите? Приоритет ли е двигателната култура сред тях или не? Едва ли 40 минути физическа активност 2-3 пъти седмично са достатъчни. И отново стигаме до въпроса за свободното време – какво е и как да го прекараш? Кръгът се завърта – как културната индустрия влияе върху нашите представи?
      Да погледнем жалката картинка на медиите в ролята си на катализатор на събитията. Те се борят за съществуването си, за всеки продаден вестник, за гледаемост, посещения и рейтинг. В стремежа си да останат в играта се изродяват и често ни заливат с безумни неща. Все по-рядко създаваме нещо авторско, каналите са запълнени с турски сериали и риалити предавания по чужд образец. В съдържанието на спортните предавания пък все по-малко място се отделя на образователния елемент на спорта. На преден план се отразяват скандали, футболно хулиганство и събития с по-зрелищен ефект, нещо пиперливо и грабващо окото. Вестниците запълват печатните редове с подробно описание на сбиване между фенове, но липсва коментарът и анализът на подобни събития. Дори съдържанието на печатните медии вече няма това качество като преди. Ставаме свидетели на заглавия като „Лудогорец е пълен ташак” и то на първа страница на в. „7 дни спорт”...
      Добро утро, събуди се, човеко! Как ще започнеш своя ден? Как ще прекараш свободното си време – със семейството, с приятелите или ще отделиш време за себе си?

---

^* Текстът е писан в рамките на магистърската програма „Спортна журналистика“ – НСА „Васил Левски“,  https://nsa.bg/bg/page,1398 .