Ключови думи: колело (велосипед), колотуризъм, колоизлет, колопоход

      Към днешно време колоезденето е един от най-популярните спортове. За него е напълно вярна максимата, че трябва да го опиташ, за да го разбереш¹. Това се дължи на много причини. Преди всичко колоезденето е много здравословно, намира масово приложение сред хората от различни възрасти и професии². Средство е за бързо придвижване на близки разтояния, за благоприятно функционално въздействие на организма при чиста природа както и за физическо развитие и психическо разтоварване.
      Колоезденето е най–екологичното и чисто уникално превозно средство, продукт на техническия прогрес, с което се изминава определено разстояние 7-8 пъти по-бързо от пешеходеца³.
      Колотуризмът е пряко свързан с появата и усъвършенстването на основното средство за неговото практикуване. Интересна информация в това отношение открихме в книгата „Същност на телесните упражнения“, отпечатана в София през 1943 г., една година след откриването на Държавното висше училище за телесно възпитание. Неин автор е преподавателят в това новооткрито висше учебно заведение доц. Б. Йорданов. В предговора се разкриват подбудите за написването на книгата по следния начин: „За да може студентите при Държавното висше училище по телесно възпитание, а също така и студентите от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, и от някои други висши училища, които следват предмети „Телесно възпитание“ като втора специалност, да усвоят по-добре предавания от мен материал през първата учебна година.“ В книгата не се третират въпросите на колотуризма, а само се споменава за „излетуване с колело“, което в „лека форма, без преумора, е подходящо както за жените, така и за юношите“⁴.
      Ще спрем вниманието само на някои любопитни факти, които очертават изминатия път за създаване на колелото (велосипеда) като основно средство за състезателно колоездене и колотуризъм.
      Основният водещ мотив на човека, за да създаде някакво превозно средство, което да се привежда в движение със собствена мускулна сила, е силното му желание да се движи по-бързо, по-лесно. Това желание на човека да се придвижва с помощта на превозно средство, движено с мускулна сила, е осъществено в средата на 15 век.
      Днес повечето съвременни изследователи единодушно посочват като проектант и конструктор на велосипеда знаменития Леонардо да Винчи, един от най-ярките представители на Ренесанса. Той се е славил предимно като художник, но е постигнал престижен авторитет и като учен, физик, астроном, математик, инженер⁵.
      Междувременно през ХVІІ и ХVІІІ век велосипедът претърпява различни модификации. Макар и твърде далеч от идеята на Да Винчи, все пак се е търсело упорито благоприятно решение за направата на велосипед⁶.
      Във Франция през 1791 г. граф Де Сиврак конструира от дърво двуколесна машина. Тя представлява две колела, свързани помежду си с ос. Било възможно да се придвижваш, стоейки отгоре и изтласквайки се с крака от земята.
      През 1801 г. Артамонов прави истински сензационен преход със своя „Самокат“, като изминава около 200 км. по трудни пътища от родното си село в Урал до Москва⁷.
      През 1817 г. Барон Карл Фридрих фон Драйс, лесничей от Бавария, усъвършенствал машината на Де Сиврак – той изобретил предното колело, благодарение на което движението може да се направлява в ход. Патентовайки това транспортно средство, той поставя началото на документираната история в усъвършенстването на конструкцията на велосипеда. През този период хората започват все по-често да използват колелото за обикновено „излетуване“⁸.
      Целта на теоретичното изследването е да се разкрият характерните особености на колоторизма в България.
      Проучването е проведено с помощта на методите: проучване на литературни източници и документални материали, пряко наблюдение и участие в колотуристическите излети, походи, празници по колотуризъм. Използвана е и анкета-интервю за набиране на информация, свързана с първите стъпки на колотуризма.
      Установихме, че в нашата страна колелото е познато от преди повече от един век. Отначало то е използвано предимно като превозно средство, за предвижване от едно до друго населено място, до местоработата, градината и личното стопанство. Учениците обикновено са използвали колелото за леки разходки в жилищния квартал или за пазаруване.
      Създаването на Републиканска комисия по колоездене към ВКФС през 1953 г. бележи нов етап в развитието на колотуризма. Справедливо е да се отбележи, че в този ранен период се очертава верният път на развитие на колотуризма. Увеличават се организираните колопрояви и участниците в тях. Вече се мисли за масовизиране на този вид туризъм.
      Мотивите, че чрез колотуризма се подобрява здравето и физическата дееспособност, че допринася за опознаване на страната и природата, не са характерни през ранния период, когато все още колотуризмът е нещо непознато. Причините за това вероятно трябва да се търсят в ниската степен на общественото развитие (слабо развит обществен транспорт, неподходящи за колоездене пътища и др.). Единични са случаите, когато отделни малки или по-големи неформални групи от ученици и младежи са провеждали колотуристически излети и разходки. Единични са походите (полудневни или еднодневни) по по-продължителни маршрути, предимно в отделни селски райони.
      Първият Републикански колопоход е с маршрут от Козлодуй до Околчица. Организирането и провеждането на походи е тясно свързано с Никола Колев – член на Републиканската комисия по колотуризъм. Участниците в походи са общо 9 колотуристи от градовете София, Плевен, Русе, Шумен.
      Постепенно интересът към колотуризма обхваща все повече млади хора. Увеличават се колотуристическите прояви в различни части на страната. Обогатява се тяхното съдържание с интересни специфични маршрути, форми, конкурси и други. Значителен е приносът в това отношение на проведените през 1975 г. Републикански празници на колотуризма в Димитровград, в който участват над 2000 души и през 1979 г. в Разград с около 8000 участници. От 28 до 30.IX.1984 г. край гр. Кърджали се провежда Третият Републикански празник по колотуризъм.
      Значителен дял за развитието на колотуризма се пада на Българската Федерация по колотуризъм и на изградената към нея Републиканската комисия по колотуризъм. През 1984 г. клубовете по колотуризъм във всички области на страната са 360 с 14 600 членове (от тях 3000 са жени).
      Значителен стимул за развитието на колотуризма в страната е колообиколката „Родина“, в която се включват национални коломаршрути. Отчетите на БФТ през 1975-1985 г., показват значителния принос на клубовете по колотуризъм към ТД „Хайдут“ – Калофер, Мирчо Спасов – Кърджали, „Кайлъшка долина“ - Плевен, „Искър“, „Витоша“ – София, „Хеброс“ – Димитровград.
      Особено привлекателни се оказват провежданите колопоходи за популяризирането на колотуризма през старите Български столици. Участниците в тях задоволяват своите културно-образователни интереси, утвърждават патриотичните чувства, докосват се до историческото минало на своята родина. Първият ден на похода през 1984 г, е с дължина 56 км, започва от Велико Търново и достига къмпинга „Еревиш“ край гр. Антоново. Вторият ден колотуристите изминават 65 км. през Търговище до Преслав, а третия ден през Мадара достигат Плиска, като изминават 50 км.
      Анализът на данните показва, че през периода 1980-1990 г. БТС полага особени грижи за развитието на пешеходния туризъм, ски-туризма, водния и колотуризъм, пещерното дело, както и на алпинизма, ориентирането и ски-ориентирането. Разкрити са комплексни специализирани спортно-туристически школи, с отделения по посочените видове туризъм и спорт в различните селища на страната.
      Съществува динамика в развитието на видовете туризъм и спортовете, които е развивал БТС в частта си „Специализирани спортни туристически школи“. Едновременно с учебния процес в школите полезна дейност развиват и клубовете по колотуризъм към БТС, които през 1986 г. са 368. Наблюдава се увеличение както на отделенията, така и на школниците в тях през проследващите шест учебни години.
      Прави впечатление, че прирастът както на отделенията, така и на школниците през учебната 1982-1983 г. и 1983-1984 г. е минимален. По отношение на колотуризма през тези две учебни години не се забелязва никакво увеличение.
      През периода 1984-1987 г. отново се наблюдава значимо увеличаване на броя на отделенията и на обучаващите се в тях школници.
      Интересен факт е, че цялата учебно-методична и спортна дейност в системата на БТС е осъществяване на преимуществено на доброволни обществени начала. Щатните учебно-спортни кадри са 151, от които завеждащ отдели „Учебно-спортен и методичен“- 29, директори на школи – 25, треньори– 52, инструктори – 45.
      Развитието на колотуризма не завършва дотук. От публикувани материали узнаваме, че колотуризмът излиза и извън границите на нашата страна. Първият международен колотуристически поход е организиран в 1967 г. и се провежда по маршрути в Югославия, вторият международен колопоход се провежда през 1969 г. в Румъния, а през 1979 г. в ГДР и Полша. В тези колотуристически походи, както и в колотуристическия събор, проведен в гр. Сопот (Полша), има и българско участие.
      През 1973 г. и в други години българските колотуристи участват в колопоходи до Унгария, следвайки пътя на Първа българска армия през Отечествената война. Международна колотуристическа дейност развиват и някои окръжни съвети на БТС (походи „По пътя на опълченците“ - до Румъния, СССР, Унгария, Югославия).

      ЗАКЛЮЧЕНИЕ

      Интересът на учащите и младежите в съвременното общество придобива нови измерения. Все по-често се срещат млади хора с велосипеди. Може да се очаква този начален интерес към колелото да продъ;жи да се усъвършенства и развива, защото са налице следните главни фактори: Желанието на децата и учениците да овладеят все по-добре умението да управляват колелото и да се придвижват по-леко и по-бързо и да се забавляват през свободното си време; Насищането на пазара с по-усъвършенствани модели колелета, съобразени с възрастовите особености и със спецификата на тяхната употреба; Осъвременената настилка на пътищата, която улеснява придвижването и управлението на велосипеда; Колоездачните алеи в някои по-големи градове; Екологията има голямо значение за развитие и за в бъдещето на човека особено за подрастващото поколение; Здравето е най голямото богатство на човека, съответно карането на велосипед в екологично чисти места като планините е здраве.
      Посочените фактори могат да се приемат, като съществени предпоставки за по-нататъшното развитие и на колоезденето и на колотуризма и са желано средство за оптимизиране на двигателната активност в подобряване на физическата дееспособност на хората.
      Едновременно с благоприятните условия се наблюдават и някои ограничаващи развитието на колотуризма фактори като например: скъпата все още специална материална база; силно ограничените финансови възможности на клубовете по колотуризъм; голямото насищане на пътищата с моторни превозни средства и липсата на велоалеи за придвижване с велосипеди.
      За да се ускори процесът на развитие на колотуризма е необходимо ускорено да се отстранят посочените ограничаващи фактори. При съществуващите условия полезни ще бъдат още увеличението на броя на инструкторите по колотуризъм, разработването на по-кратки и по-продължителни коломаршрути с подходящи за участниците културно-образователни, емоционално-волеви и двигателно-приложни и развлекателни задачи.
      Препоръчваме маршрутите за колотуризъм да се пренесат още повече в природната среда, да се използват удобни пътища и пътеки, да са тихи и красиви, като същевременно са и безопасни.
      Екологията има все по голямо значение за правилното развитие на човека днес и за в бъдеще. Това е особено важно за подрастващото поколение, тъй като то е пряко свързано с неговото местоживеене и начина му на живот¹⁰.

---

Литература:

¹ Владимиров. Ив., Н. Колев. (1981). Избрани маршрути по колотуризъм, МиФ, С. [горе]
² Владимиров. И., (1984). Романтика с велосипеди, сп. Турист, бр. 6. [горе]
³ Документални материали на ЦС на БТС и Българската федерация по туризъм. [горе]
⁴ Йорданов, Б., (1943). Същност на телесните упражнения. С. [горе]
⁵ Колев. И. (2018). Начална спортна подготовка в колоезденето. С. НСА Прес. [горе]
⁶ Колев. И. (2016). Анализ на техническите средства използвани в „Тур Дьо Франс 2015“. С. БПС „Авангард“. [горе]
⁷ Колев, И., Б. Илинова. (2006). Развитие на физическата дееспособност на 11–16-годишни колоездачи. С и Н, бр. 5–6, С. [горе]
⁸ Колев. И. (2012). Система за спортен подбор на колоездачи. НСА Прес. С. [горе]
⁹ Колев. И. (2012). Необходимост от носене на велосипедна каска при колоездене в градски условия. Сп. Спорт и наука изв. бр. 3. [горе]
¹⁰ Колев. И., Б. Дойчев. (2011). Екологични особености на планинското колоездене. Сп. Спорт и наука. бр.3. [горе]
¹¹ Колев. И., Б. Илинова. (2007). Характеристика на травматизма в колоездачния спорт. Сп. Спорт и наука бр. 4. [горе]
¹² Колев. Ив., Атанасова. К. (2018). Проучване на желанието и участието на студентите към занимания с колоездене. С и Н, бр.2. С. [горе]
¹³ Колев. И., Р. Христов. (2007). Фактори за избор на оборот в колоездачния спорт. Сп. Спорт и наука, бр. 1. С. [горе]