1.

Ако миналото остава изсъхнало мастило
сирак е нощта, прокужда сърцето ми

познах прохладата на камъка
и мекостта на водата, скалата разклатила
песен на вятър бе твоето влечение
от него изпята, минавайки мостовете

аз съм само пръстите на неугледната друга ръка,
пръсти, които те докосват
и по хартията чертаят далечина

устата на гората закрива
вратът ми, целунат
пожар на живота, който ти не разбра

2.

изстива всяка любов след дъжда
нощта заличава сенките по прозорците

не изглежда да си заминала
към тебе се насочвам, а там - пустиня
в мен разхвърляно старо пазарище

останах във вчера, седя и чакам.
в гласа на всяка улица прелива дете
продавач на царевица, панаирен площад
и две чужди сенки,
прегърнати под едно дърво

нощта, прокудила сърцето ми
познах я - сирак е тя
вълнолом на живота ми
с изсъхнало мастило
си била