Неше Яшън

поезия

Литературен клуб | преводна художествена литература | страницата на авторката

 

 

Огнена тетрадка

 

Неше Яшън

 

Превод от турски: Кадрие Джесур

 

 

Не мога нищо точно да разкажа
а и разказът е илюзорност.
Житейският срок на ридаещото време -
гора на реалното - безмилостна, дива.

 

Тъй болезнено дълбоко прониква словото, че
през процепите на рани-разломи от векове
миризмата на изгнили дневници подушвам
и непознати ми видове срам създавам
от пепелта, чрез която ме има

 

Аз съм по малко и другите -
тези други по малко и аз -
голо клонче в усоя
вик въздив
в безмерно дългата нощ

 

Лицето на мама се гърчеше
баща ми - силно със свойта безпомощност дете
ами аз, какво бях аз, а братята ми?
Нима не виждаха крехкостта на телцето ми?
Жива бях смазана

 

За да освободя духа си от това странно насилие
и поне един любим да чуе моя глас
в огнена тетрадка врязах думите,
които желанията ми шепнеха

 

Творците на думи защо ли не знаят
какви животи се застрелват в къщите
сътворените понятия немеят
пред стенанията на смазаните девойчета

 

в писаното-неразбории от букви
една мечта се прокрадваше - за заминаването
не можеше да няма друга страна
друга страна отвъд това тук
отвъд човека

 

Повяхващото вкъщи момиче-розичка
се боеше все пак от самотата
затова приканваше мечтите си призори
лъчите утринни по въздишката й кацаха

 

Проклинати бяха тези тетрадки-изповеди
за да не се обърне с главата надолу улицата.
Има място за всеки живота, минава
дращейки по самотата на всички ни.

 

Гласните ми струни никога не трепнаха
с никоя от заучените безсмислени думи,
С несъществуващи думи беше написана
тайната история на тъжните момичета.

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 30. май 2007 г.

© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]