Бина Калс

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | нова българска поезия

 

***

 

Бина Калс

 

 

Аз която не обичам
дрезгавия глас на самотата
и острия й нож
не гоня гълъбите от терасата
кацнали на дървото ми от облаци

 

Когато мисля за него
се изменя тайнствената геометрия
на набразденото море а слънцето пее
и не мога да изкажа най-хубавите думи

 

Чувствам се жена
в началото и в края
на всяко негово докосване
завършва ме и ме отдалечава
докато разстоянието не стане
планина в която се блъскам

 

И не знам какво ще се случи
щом дъждът се увие
по горещия стълб на тялото ми
паля цигара а пепелникът
е издраскано сърце с неясен фокус
разядена реликва от друго време
и стоя със скръстени ръце
а после махам на вятъра защото
знам че не съм живяла прекалено дълго

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 16. април 2008 г.
Публикация в кн. „Висока вода“, Бина Калс, Изд. „Български писател“, С., 2007 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]