Катя Начева

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | азбучен каталог

 

Преминаване на червено

 

Катя Начева

 

 

По скъсаните улици на лятото
беснеят сенките на слънчогледите.
Освирепява житото.
И пада -
не е от болките във коленете
разполовената ми крачка.
Говоря на езика на удавника,
навел глава над бързея
за глътка.
И сигурно до писък оглупявам,
когато по лицето ти се спускам.
И сигурно не е от вчера
пораснало момичето
от твойте сънища -
бледнее юли,
а по тялото
все същата му болка суче.
Подминеш ли нататък ще е утро.
Прекрачиш ли след него
ще е лято.
Тънее писъкът на юли,
по дланите
свирепите му сенки
крачат.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 17. януари 2010 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]